![Ричард Лъвското сърце [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/4/2/9/9/richard-lvskoto-srce-bg-download.jpg)
Ричард Лъвското сърце [bg]
- Автор: Скотт Вальтер
- Серия: tales of the crusaders #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мирослава Донева
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Ричард Лъвското сърце [bg]». Краткое содержание книги:
— Какво повече искаш? Сам Бог реши нашия спор, виновен съм, но в нашия лагер има по-ужасни изменници и от мен. Прати ми духовник за спасяването на моята душа!
— Помогни му със своя талисман, могъщи братко мой — обърна се Ричард към Саладин.
— Най-добре ще е да замъкнем оттук този изменник право на бесилката — отвърна султанът, — той не е достоен за лечебните свойства на талисмана. Но ще се подчиня на желанието на моя брат. Роби, отнесете ранения в моята шатра.
— Не бива — произнесе тамплиерът, който мрачно наблюдаваше тази сцена. — Ерцхерцогът и аз няма да позволим този християнин да бъде отнесен в шатра на неверници, за да изпитват те своите магии върху него.
— Направо казано, ти отказваш да му бъде спасен животът, така ли? — попита Ричард.
— О, не, не — отвърна великият магистър, като се опомни. — Ако султанът използва средства, разрешени от християнските закони, той може да лекува болния в моята шатра.
— Съгласи се на това, братко мой — каза Ричард, — макар да ти е неприятно. А сега да минем към по-радостни неща. Свирете, тръби, викайте за поздрав, англичани, славете защитника на Англия!
Гръмнаха барабани, тъпани, тръби и всякакви музикални инструменти. Сред безредните викове на арабите поздравът на английската дружина прозвуча като музика от орган сред воя на буря. Най-сетне се възцари мълчание отново.
— Доблестни рицарю на Спящия леопард — подхвана Ричард, — ти доказа, че негърът може да смени своята кожа, макар че Свещеното писание смята това за невъзможно. Ще ти кажа и още нещо, когато те отведа при дамите, които най-добре съдят за бойните подвизи и най-достойно ги възнаграждават.
Рицарят на Спящия леопард се поклони в знак на съгласие.
— Ти, мъжествени Саладине, също трябва да ги посетиш — обърна се кралят към султана. — Уверявам те, кралицата не ще остане напълно доволна от посрещането, ако няма възможността да поблагодари лично на нашия домакин за великолепното му гостоприемство.
Саладин изящно се поклони, но отказа.
— Трябва да видя ранения — каза той. — И освен това, велики Ричарде, трябва да знаеш, че в присъствието на красавици кръвта на източните хора не тече толкова спокойно, както кръвта на твоите земляци. Мъдреците казват: „Който е изгубил съкровище, ще постъпи неразумно, ако се обърне и почне да гледа след него.“ А по обед — завърши думите си султанът — се надявам всички вие да дойдете на пиршеството, което сме уредили под черната шатра на кюрдистанския вожд.
— Слушайте, зурните и тъпаните известяват, че кралицата се оттегля от своя балкон! — възкликна кралят. — Всички отново са се проснали по очи, сякаш погледът на арабина може да оскверни свежата руменина на женските бузи! Хайде тогава да отидем в шатрата на кралицата. Там ще отведем и нашия победител. Колко жалко за султана, че няма да дойде с нас!
След малко Кенет влезе в шатрата на кралицата, воден от двете страни от своите застъпници — Ричард и Уйлям Солсбъри и изящно преклони коляно пред кралицата. Трябва обаче да споменем, че дълбоко в душата си той отправи своя поздрав не толкова към нея, колкото към седналата вдясно от кралицата Едит.
— Снемете въоръжението му, госпожи мои — обърна се Ричард към дамите, като с особено удоволствие начена тези рицарски обичаи. — Нека красотата да възнагради доблестта! Свали шпорите му, Беренхария. Макар да си кралица, трябва да му окажеш тази чест. Разкопчай шлема му, Едит. Трябва да сториш това със своите ръце, дори да си най-гордата от рода Плантагенет, а той — най-бедният рицар на земята.
Двете дами изпълниха заповедта на краля. Едит ту пребледняваше, ту поруменяваше и с помощта на Солсбъри, Дългия меч, бавно и с треперещи пръсти заоткопчава шлема, прикрепен към яката.
— Как мислите, кой се крие в тази желязна черупка? — попита кралят, когато шлемът беше свален и пред присъстващите се откри благородното лице на сър Кенет, обляно в руменина от току-що преживените вълнения и от радостна възбуда. — Какво мислите за него, мои красавици и мои рицари? Прилича ли той на нубийски роб или на никому неизвестния бродещ рицар, търсач на приключения? О, не, кълна се в меча си, не! Настъпи краят на многобройните му преображения. Когато той коленичи пред вас, беше прочут само с подвизите си, а когато ще се изправи, ще бъде и знатен, и богат. Неизвестният сър Кенет се превърна пред вас в славния сър Дейвид, ърл Хедингтън, наследник на шотландския крал!