Ричард Лъвското сърце [bg]

Този нов пратеник се оказа емир, ползващ се от пълното доверие на султана. Казваше се Абдала Ел Хаджи; три пъти бил посетил Мека и затова бил наречен хаджия, тоест поклонник. Въпреки многобройните доказателства за светостта си Абдала се оказа добър събеседник; обичаше веселите истории и на драго сърце си пийваше хубаво вино, стига да беше сигурен, че няма да се разчуе. Той беше добър дипломат и Саладин често го използваше в преговорите с християните и особено с Ричард, който лично познаваше и уважаваше Ел Хаджи. Кралят много се зарадва на вестта, че Саладин с огромна готовност предоставя подходящо място за двубоя, дава възможност на всички желаещи да присъстват и самият той също ще бъде там. Обсъждането на предстоящото важно събитие накара Ричард да забрави несбъдналите се свои надежди и започналото разпадане на християнския съюз.

Мястото, определено за двубоя, се наричаше „Диамантът на пустинята“ и се намираше почти в средата на разстоянието между християнския и мюсюлманския лагери. Беше решено Конрад Монфератски заедно със своите застъпници — австрийският ерцхерцог и магистъра на тамплиерите — да пристигне в определения ден на мястото с не повече от сто конника. Ричард Английски и брат му Солсбъри, които поддържат обвинението си, ще пристигнат със същия брой войници за охраната на избрания от тях боец. Султанът пък ще доведе петстотин избрани воини. Смяташе се, че тъкмо такова количество мюсюлмани отговаря на двестате християнски бойци. Знатните лица, които щяха да присъствуват, не биваше да носят друго оръжие освен мечовете си и трябваше да отидат без броните си. Султанът поемаше върху себе си цялата подготовка за двубоя, като се наемаше да осигури и необходимите провизии, както и разхладителни напитки за всички гости. В писмото си той твърде учтиво изразяваше удоволствието, което щеше да изпита от личната среща с Ричард Лъвското сърце. Щял да се погрижи, пишеше той, тази среща да бъде колкото може по-приятна.

Когато всички предварителни условия бяха уточнени и съобщени на ответника и неговите застъпници, Абдала Ел Хаджи беше поканен в шатрата на краля и с наслада изслуша песните на Блондел. Като скри грижливо зелената си чалма, той я замени с гръцка шапка и на музиката на норманския менестрел отговори с персийска песен, изпълнявана по време на пир. При това изпи голяма чаша кипърско вино, за да покаже, че възгледите му са в унисон с песента. На другата сутрин, важен и трезвен, все едно че никога нищо не беше пил, той вече стори дълбок поклон пред трона на Саладин и му даде пълен отчет за мисията си.

В деня преди двубоя Конрад и приятелите му потеглиха на разсъмване на уговореното място. По същото време и Ричард напусна лагера и се запъти натам. При това предварително бе решено, че ще поемат по различни пътища — за да се предотврати всяка възможност за сблъсък между въоръжените дружини.

Настроението на краля не го предразполагаше към свада с когото и да било. Нищо на този свят не му доставяше толкова голямо удоволствие като отчаян кръвопролитен двубой; разбира се, удоволствието му щеше да бъде още по-голямо, ако бе имал възможност той лично да се срази с Конрад Монфератски. Леко въоръжен, разкошно облечен, весел като годеник преди сватба, Ричард препускаше близо до паланкина на Беренхария, разказваше за местностите, през които минаваха, и с песни и весели истории се мъчеше да разпръсне скуката, навявана от пустинния пейзаж. Беренхария, която прекрасно познаваше характера на мъжа си, усърдно се преструваше, че тези песни и разговори я забавляват. Всъщност тя доста се страхуваше, че Саладин може да се възползва от случая и да прати свой отряд, който да отвлече жените. Когато тя сподели тези свои съмнения с Ричард, той недоволно и презрително ги отхвърли.