Ричард Лъвското сърце [bg]

— Получих писма от Англия — подхвана кралят, — от които сред всичките неприятни новини узнах, че шотландският крал е пленил трима наши барони и е обяснил постъпката си с това, че неговият наследник е в нашия лагер и английският крал се е отнесъл лошо с него. Шотландският крал решил да държи бароните като заложници, за да осигури безопасността на своя син. Това беше първият намек и тогава започнах да се досещам кой е рицарят на Спящия леопард. Догадките ми напълно се потвърдиха, когато де Уо се върна от Аскалон и доведе единствения слуга на ърл Хедингтън. Този тъпоумен глупак се запътил накрай света, за да разкаже на де Уо това, което трябваше да довери на мен.

— Човек може да извини стария Строкен — рече лорд Джилсланд, — всеки знае, че моето сърце е по-меко от сърцето на който и да е от рода Плантагенет.

— Ти да имаш меко сърце? Твоето е от ръждиво желязо и от къмбърландски кремък! — извика кралят. — Само ние, Плантагенетите, можем да се похвалим с меки и чувствителни сърца. Нали така, Едит?

Ричард погледна своята братовчедка. Бузите й веднага пламнаха.

— Дай ми ръката си, скъпа братовчедке, и ти своята, шотландски принце! — произнесе Ричард.

— Чакайте, господарю — каза Едит.

Тя пристъпи назад и за да скрие смущението си, се пошегува с доверчивостта на Ричард.

— Не си ли спомняте — продължи тя, — че моята ръка трябваше да послужи за друга цел — да превърне Саладин в християнин? А след него — и цялата му войска и поданици?

— Не се смей, небесата винаги казват истината — пристъпи напред незабелязаният досега от никого пустинник. — За съжаление очите на човека не са достатъчно силни, за да прочетат вярно небесните писмена. Когато Саладин и Кенет спяха в моята пещера, звездите ми разкриха, че под моя покрив се намира владетел, наследствен враг на Ричард, и че с неговата съдба близко е свързана съдбата на Едит Плантагенет. Не се съмнявах, че този владетел е Саладин, когото прекрасно познавах, защото той често ме бе навестявал, за да поговорим за пътищата на небесните светила. От друга страна звездите ясно показваха, че този владетел, бъдещ съпруг на Едит Плантагенет, е християнин. Аз, слабият и жалък човек, си направих заключението, че предстои Саладин да приеме християнската вяра, нали той е човек с прекрасни душевни качества. Съзнавам грешката си; неправилно прочетох съдбата на владетелите и сега си отивам оттук, разобличен като невежа, унизен, разкаян, но не лишен от надежда.

С тези думи той си излезе. После се чу, че кризите му на безумие почти изчезнали и той гледал вече с по-голяма надежда напред. Самооценката силно влияе върху държанието на човека: когато пустинникът се убеди, че предсказанието, което упорито бе поддържал, се е оказало погрешно изтълкувано, съзнанието за собственото му безсилие сякаш бе прояснило болния му мозък.