Ричард Лъвското сърце [bg]

— Това е фокус — рече де Уо, който се втурна напред и хвана половината от възглавницата. — Тук има някаква магия.

Султанът сякаш го разбра. Свали воала от чалмата си, сгъна го надве, подхвърли го и замахна с ятагана. След миг то се оказа прерязано надве, частите на воала литнаха в две посоки из шатрата. Зрителите можеха да съдят за остротата на ятагана и за умението на великия султан.

— Кълна се в Бога, братко мой! — възкликна Ричард. — Ти владееш ятагана с невиждано умение! Но това, което ние не можем да постигнем със сръчност, постигаме със сила, затова се доверяваме на обикновения английски меч. Ти толкова умело нанасяш рани, колкото моят мъдър Хеким ги лекува. Много бих искал да видя учения лекар. Безкрайно съм му задължен и му нося малък подарък.

Преди да свърши, Саладин свали чалмата и я смени с висок калпак. Щом стори това, де Уо зяпна и ококори големите си кръгли очи. Ричард беше смаян не по-малко от него. С важен и променен глас султанът произнесе:

— Поетът казва: болният познава лекаря дори по походката, а когато оздравее, забравя дори и лицето му.

— Мислех, че съм изгубил моя учен Хеким — промълви Ричард. — Но сега го намерих в лицето на моя брат Саладин!

— Това често се случва — отбеляза султанът, — дрипите все пак не правят дервиша.

— Значи благодарение на теб рицарят на Спящия леопард беше спасен от смърт? — попита замислен Ричард. — И благодарение на твоя ум за втори път посети моя лагер, преоблечен като нубиец?

— Напълно си прав — потвърди Саладин. — Моите лекарски знания ми казаха, че ако кървавите рани, нанесени на неговата чест, не заздравеят, дните му са преброени. Но ето че въпреки преобличането той е бил разкрит. Не очаквах.

— Случайността помогна — обясни Ричард. — Благодарение на едно безумно нападение докоснах ръката му и забелязах, че кожата му е боядисана изкуствено, нататък вече беше лесно да се досетя кой е. Нали и лицето, и външността му не се забравя лесно. Надявам се, че той утре ще участва в двубоя.

— Той се готви и е преизпълнен с надежда — каза султанът.

— Предоставих му оръжие и кон и имам добро мнение за неговата сила и сръчност.

— А знае ли той на кого е задължен? — попита Ричард.

— Да — потвърди султанът. — Когато му разказах своя план за спасението му, се наложи да разкрия кой съм.

— А знаеш ли ти, че неговата безумна и нахална страст се изпречи на твоя път?

— Досещах се — каза Саладин. — Но неговата любов е родена по-рано от моята и трябва да добавя, сигурно ще я надживее. А може би и благородната дама ясно е изразила предпочитанието си към този толкова благороден рицар, при това от нейната религия?

— Той е твърде незначителен благородник, за да смесва кръвта си с Плантагенетите — високомерно отговори кралят.