Ричард Лъвското сърце [bg]

— Саладин се радва толкова силно да види Ричард Лъвското сърце, както пътник през пустинята се радва да види извор. Надявам се, че многобройните ни дружини не предизвикаха съмнение в твоето сърце. Хората, които ви посрещнаха възторжено, са до един знатни вождове на хилядите мои племена. Никой от тези, които имаха право да присъстват тук, не остана у дома си, щом му се предостави възможност да види толкова именит владетел като Ричард Лъвското сърце. Дори в далечния пясъчен Йемен плашат с неговото име децата, които не слушат.

— Нима всички тези хора са арабски благородници? — попита Ричард, като се огледа.

Навред, където хвърлеше поглед, съзираше войнствени фигури с наметала, мургави лица, бели зъби, войнствено бляскащи под чалмите черни очи и почти бедно облекло.

— Да, всички тук смятат, че са от благородно потекло — каза Саладин. — Наистина те са много, но всички свято изпълняват условията и не носят никакво оръжие.

— Опасявам се — промърмори на английски де Уо, — че не са го оставили много надалеч. Признавам, пред нас е доста големичка палата на лордовете. Уестминстърското абатство трудно ще ги побере.

— Мълчи, де Уо — заповяда му Ричард. — Благородни Саладине — обърна се той към султана, — там, където се намираш ти, няма място за съмнения. Ето виж — той посочи свитата на кралицата, — и аз съм взел неколцина воини, въоръжени въпреки споразумението ни, защото красивите очи и свежите лица са такова оръжие, което не може да се остави вкъщи. Те с радост биха се видели с теб, братко мой. Може би ти ще се приближиш към техните носилки? Веднага ще отдръпнем завесите, които ги скриват.

— Дано аллах не допусне това! — каза Саладин. — Всички присъстващи тук араби биха сметнали, че се е случило нещо срамно, ако благородните дами покажат лицата си. И защо ли да ги виждам? Защо да раздухвам пламъка, който може да ме изгори, но не и да ми донесе радост? Последното ти писмо напълно угаси моите надежди. Сега, братко, да отидем към шатрата, която съм приготвил за теб. Главният ми евнух ще отведе прекрасните дами в шатрите, където сме се погрижили да им създадем достойни за тях удобства, а служителите ще се погрижат за твоята дружина.

Саладин отведе госта си в разкошна шатра, наредена с изумителен източен разкош. Де Уо, който последва краля, свали дългото походно наметало на Ричард и кралят остана пред Саладин в късия си и стегнат костюм, който красиво очертаваше силната му и хармонична фигура. Вниманието на Саладин беше привлечено от двуострия меч на Ричард. Това грубо наглед оръжие беше дълго почти човешки ръст.

— Ако не бях виждал как това оръжие бляска като светкавица в битките, не бих повярвал, че човешка ръка може да го развърти. Мога ли да помоля Ричард да нанесе удар с него, за да видя силата му?

— С удоволствие, благородни Саладине — отвърна Ричард.