Ричард Лъвското сърце [bg]

Възгласът му се отнасяше до джуджето Нектабан, което се втурна в шатрата, обзето от страшно вълнение. То се вайкаше и се мъчеше да каже нещо, но езикът му сякаш се бе схванал от някакъв преживян ужас.

— Може наистина някой да те е оскърбил — замислено рече Саладин. — Какъвто и да си, имаш право султанът да те изслуша. Но сега нямам време за теб. Влез тук! — и с тези думи Саладин го въведе във вътрешното помещение на шатрата.

Наблизо вече звучаха фанфари и тръби, известяващи за идването на християнските вождове. Саладин ги посрещна с царствена почит, като особено внимание обърна на младия ърл Хедингтън, честити му предстоящото щастливо събитие, макар то да противоречеше на собствените му стремежи.

— Не мисли, благородни младежо — каза султанът, — че шотландският престолонаследник е по-приятен на Саладин, отколкото бе приятен Кенет на самотния Илдъръм, когато се срещнаха в пустинята, или клетият нубиец — на Хекима Адонбек. Твоят смел и благороден характер е безценен, независимо от всякакво богатство и произход, както разхладителното питие, което ти предлагам сега, е еднакво приятно независимо дали го пият от пръстена или от златна чаша.

Ърлът Хедингтън отговори достойно и благодари на великодушния султан заради оказаните му многобройни добрини. Когато отпи от предложения му шербет, не се стърпя и се пошегува:

— Храбрият емир Илдъръм си нямаше представа какво е лед, а щедрият султан охлажда питиетата си със сняг.

— Не може арабинът или кюрдът да бъде толкова мъдър, колкото е Хеким — обясни султанът. — Който взема чужд облик, трябва да настрои сърцето и мислите в главата си според дрехите, които е облякъл. Беше ми интересно да видя как ще спори прямият и храбър рицар с такъв вожд, какъвто тогава изглеждах, който оспорва общоизвестни явления.

Горещото време и махмурлукът след снощното препиване правеха шербета особено приятен за австрийския ерцхерцог и за седналия до него магистър на тамплиерите. Те обръщаха чаша след чаша от ароматното питие. През това време Саладин направи знак на джуджето и то излезе от своето прикритие. С трепереща ръка посочи тамплиера и произнесе:

— Приеми това!9

Тамплиерът трепна като кон, забелязал лъв, но бързо се овладя и отново вдигна чашата към устните си, но не му беше съдено да отпие. Сабята на Саладин проблесна в шатрата като светкавица от облак. Някои изкрещяха: „Измяна!“. Ричард и всички останали стиснаха дръжките на мечовете.

— Не бойте се, благородни гости — каза Саладин толкова спокойно, сякаш нищо не беше се случило. — Не ми се сърди и ти, кралю английски, че се наложи да постъпя така. Убих този човек не заради многобройните му измени и предателства. Не заради това, че бе пратил чарегита да убие крал Ричард — нещо, което може да докаже собственият му паж; не и защото бе преследвал в пустинята шотландския принц и мен и ни постави в такова положение, че ни спаси само бързината на нашите коне; не и затова че бе убедил сирийците да ни нападнат днес и ни спаси само фактът, че доведох със себе си многобройна арабска войска; не заради всички тези престъпления е мъртъв той сега, макар че подобна участ му се пада за всяко едно от тях. Убих го, защото само преди половин час, преди да оскверни с присъствието си тази шатра — той е пробол с кама своя приятел и съзаклятник Конрад Монфератски, понеже се е страхувал, да не издаде безчестните му планове.