Островът от предишния ден
- Автор: Эко Умберто
- Язык: болгарский
- Переводчик: Толя Радева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Островът от предишния ден». Краткое содержание книги:
Този път Еко е избрал XVII век за своята виртуозна игра с огледала, в които се мяркат образите на Галилей, Монтеверди, Караваджо, Сервантес, Рубенс, Шекспир, Вермеер, Паскал… Дневник на корабокрушенец, загадъчен остров, заговори, любовни послания и афоризми — какво ли няма в този превъзходен роман, една истинска енциклопедия, чието богатство предизвиква читателя, мобилизира ума и сетивата му, поднася му ключ към отминалото хилядолетие.
В такъв случай Дафна ще се е намирала на островите Фиджи (където туземците са именно много тъмнокожи), тъкмо в точката, където минава днес нашият сто и осемдесети меридиан, т.е. при остров Тавеуни.
Сметките отчасти биха излезли. Профилът на Тавеуни показва вулканична верига, като големия остров, който Роберто виждал на запад. Само че отец Каспар бил казал на Роберто, че съдбовният меридиан минавал точно пред залива на Острова. Е, ако меридианът ни е от изток, виждаме Тавеуни на изток, а не на запад; а ако на запад се вижда един остров, който като че ли отговаря на описанията на Роберто, то на изток безспорно имаме по-малки острови (аз бих избрал Камея), но тогава меридианът би минавал зад гърба на оногова, който гледа към Острова от нашата история.
Истината е, че от данните, които ни съобщава Роберто, не е възможно да се изясни къде се е озовала Дафна. И после тези островчета са като японците за европейците и обратното: приличат си всичките. Исках само да опитам. Някой ден бих повторил пътешествието на Роберто в търсене на неговите следи. Но едно е моята география, друго — неговата история.
Единственото ни утешение е, че всичките тези умувания са абсолютно несъществени от гледна точка на нашия несигурен роман. Онова, което отец Вандердросел казва на Роберто, е, че те са на сто и осемдесетия меридиан, който е антиподът на антиподите; там, на сто и осемдесетия меридиан, са не нашите Соломонови острови, а неговият Соломонов Остров. Какво значение има после дали е там или не е там? Най-много това да е историята на двама души, които вярват, че са там, а не на двама души, които са там, а когато се слушат истории — това е догма измежду най-либералните, — трябва да се обърне гръб на недоверчивостта.
И така: Дафна се е намирала пред сто и осемдесетия меридиан, точно на Соломоновите острови, и нашият Остров е бил — измежду Соломоновите острови — най-соломоновският, както соломоновско е моето решение, та да приключим веднъж завинаги.
— И тогава какво? — попита Роберто в края на обяснението. — Наистина ли мислите, че ще намерите на острова всичките богатства, за които е говорил онзи Менданя?
— Но това Lugen der spanischen Monarchy175 са! Ние изправени сме пред най-голямо чудо на цялата человеческа и свещена хистория, а ти още разбереш не можеш! В Париж гледал си дамите и следвал си ratio studiorum176 на епикурейците, вместо размишляваш над огромните чудеса на този наш Всемир, нека Пресветото Име на неговия Творец fiat semper laudano177!
И така причините, поради които отец Каспар беше тръгнал, нямаха нищо общо с грабителските попълзновения на разните мореплаватели от други страни. Всичко произтичаше оттам, че отец Каспар пишеше съчинение — монументално и предопределено да остане по-дълговечно от бронза — върху Всемирния Потоп.
Като човек църковен възнамеряваше да покаже, че Библията не е излъгала, но като мъж учен искаше да помири светото слово с резултатите от търсенията на своето време. И затова беше събирал вкаменелости, беше изследвал източните земи, та да открие нещо навръх Араратските планини, беше правил най-усърдни изчисления върху това какви можеше да са били размерите на Ковчега, та да му позволят да побере толкова животни (и забележи, по седем двойки от всяко), и в същото време да има правилно съотношение между надводна и потопена част, за да не потъне под цялата тази тежест или да бъде преобърнат от големите вълни, които по време на Потопа не ще да са били бич нищо и никакъв.
Беше направил една скица, за да покаже на Роберто чертежа в разрез на Ковчега, сякаш грамадно разчленено здание, на шест ката, с пернатите най-горе, та да получават светлината на слънцето, млекопитаещите в заграждения, които да могат да подслонят не само котенца, ами и слонове, а влечугите в нещо като двойно дъно, където сред водата да се приютят и земноводните. Никакво място за Гигантите, и затова видът изчезнал. Пред Ной най-сетне не стоял въпросът за рибите, единствените, които нямало защо да се боят от Потопа.
Все пак, изучавайки Потопа, отец Каспар се бе натъкнал на един наглед неразрешим проблем physicus-hydrodynamicus. Бог — казва го Библията — изливал дъжд на земята четирийсет дена и четирийсет нощи, и водата се умножила на земята толкова, че да покрие и най-високите планини, и дори възлязла петнайсет лакти над най-най-високите измежду планините, и водата покривала така земята сто и петдесет дена. Чудесно.
— Но ти дъжда да събереш някога опитвал си? Цял ден вали, а ти малко на дъното на бурето събрал си! А ако една седмица да би валяло, едва ти напълниш бурето! И представи си дори един ungeheuere178 дъжд, дето направо да устоиш под него не можеш, че цялото небе излива се върху твоя бедна глава, един дъжд по-лош от урагана, дето потопил твой кораб… За четирийсет дена ist das unmöglich, не възможно ти напълниш цялата земя чак до най-високите планини!
175
Lugen der spanischen Monarchy (нем.) — лъжи на испанската монархия. — Б.пр.
176
Ratio studiorum (лат.) — теоретичните увлечения. — Б.пр.
177
Fiat semper laudato (лат.) — да бъде вечно славено. — Б.пр.
178
Ungeheuere (нем.) — ужасен, страховит. — Б.пр.