Островът от предишния ден
- Автор: Эко Умберто
- Язык: болгарский
- Переводчик: Толя Радева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Островът от предишния ден». Краткое содержание книги:
Този път Еко е избрал XVII век за своята виртуозна игра с огледала, в които се мяркат образите на Галилей, Монтеверди, Караваджо, Сервантес, Рубенс, Шекспир, Вермеер, Паскал… Дневник на корабокрушенец, загадъчен остров, заговори, любовни послания и афоризми — какво ли няма в този превъзходен роман, една истинска енциклопедия, чието богатство предизвиква читателя, мобилизира ума и сетивата му, поднася му ключ към отминалото хилядолетие.
22.
Гълъбът с Цвят на Портокал
През следващите дни беше станало ясно, че Малтийската Наблюдателница е недостижима, тъй като отец Вандердросел също не умееше да плува. Лодката беше още там, в дълбея, и значи все едно, че я нямаше.
Сега, когато имаше до себе си млад и силен мъж, отец Каспар би знаял как да построи сал с голямо гребло, но както беше обяснил, материалите и сечивата бяха останали на Острова. Без дори една брадва не можеха да се отсекат мачтите или рейте, без чукове нямаше как да се изкъртят вратите и да се сковат помежду им.
От друга страна, отец Каспар не изглеждаше твърде загрижен от това проточило се корабокрушенчество, радваше се даже само задето можеше да използва отново каютата си, палубата и някои уреди, за да продължи изследванията и наблюденията си.
Роберто още не беше проумял кой беше отец Каспар Вандердросел. Мъдрец ли беше? Положително да, или поне ерудит и човек вдаден както в природните, така и в Божиите науки. Екзалтиран? Несъмнено. По някое време се бе изтървал да спомене, че този кораб бил оборудван не за сметка на Ордена, а за негова собствена, или по-точно на неговия брат, забогатял търговец и луд колкото него; в друг случай се бе поддал на известно роптание спрямо някои свои събратя, които му били „ограбили толкова най-плодотворни Идеи“, след като се престорили, че ги отхвърлят като врели-некипели. Което навеждаше на мисълта, че там, в Рим, преподобните отци не бяха погледнали с лошо око на заминаването на тази софистична личност, и предвид факта, че Каспар отплавал на свои разноски и че имало добри изгледи да се изгуби из онези непроходими, морски пътища, го бяха насърчили, за да се отърват от него.
Познанствата, които Роберто беше имал в Прованс и в Париж, бяха такива, че да го поставят в колебание пред твърденията по физика и натурфилософия, които чуваше да изказва старецът. Но вече видяхме как Роберто беше попивал като сюнгер знанието, на което биваше изложен, без да се грижи твърде да не вярва в противоположни истини. Било е може би не липса на вкус към систематичността, било е избор.
В Париж светът му се бе показал като сцена, на която се представяха измамни привидности, където всеки зрител искаше всяка вечер да гледа и да се наслаждава на различна история, сякаш обичайните неща, дори удивителни да бяха, не въодушевяваха вече никого, и само необичайно неопределените или неопределено необичайните бяха способни още да извикват възбуда. Древните настояваха, че на всеки въпрос съществува само един отговор, докато големият парижки театър му бе поднесъл спектакъла на един въпрос, на който се отговаряше по най-разнопосочни начини. Роберто бе решил да отдаде само половината от разума си на нещата, в които вярваше (или вярваше, че вярва), за да разполага с другата, в случай че беше вярно обратното.
Ако такова е било разположението на духа му, можем да разберем защо не е бил толкова настроен да отрича и повече или по-малко правдоподобните измежду разкритията на отец Каспар. От всички разкази, които беше чувал, този на йезуита беше без съмнение най-необикновеният. Защо тогава да го смята за лъжовен?
Предизвиквам всекиго да се намери изоставен на необитаем кораб, между небе и море в едно изгубено пространство, и да не се изкуши да засънува, че в голямата неволя му се е паднал поне жребият да се озове в центъра на времето.
Можеше впрочем и да се забавлява, като противопоставя на тези разкази многобройни възражения, но нерядко постъпваше като учениците на Сократ, които едва ли не се молели да бъдат оборени.
От друга страна, как да отхвърли знанието на една вече бащинска фигура, която отведнъж бе заменила участта му на стъписан корабокрушенец с тази на пасажер на кораб, който някой познаваше и владееше? Дали с авторитета на расото, дали с положението си на изконен господар на този морски замък, но отец Каспар представляваше в неговите очи Властта, а Роберто беше усвоил достатъчно от идеите на века, за да знае, че на силата трябва да се приглася, поне привидно.
А започнеше ли Роберто да се съмнява в своя домакин, той го повеждаше да изследва отново кораба и му показваше инструменти, които бяха убегнали от неговото внимание. Така веднага му позволяваше да научи толкова и такива неща, че спечелваше доверието му.
Беше му открил например мрежите и въдиците за риболов. Дафна беше закотвена в обилно населени води и нямаше защо да посягат към бордовите провизии, след като беше възможно да си набавят прясна риба. Роберто, който вече се движеше през деня със своите опушени очила, веднага се беше научил да залага мрежите и да хвърля въдицата, и без голям труд бе улавял същества с такива чрезмерни размери, че неведнъж без малко не беше повличан през борда от силата, с която кълвяха.