Островът от предишния ден
- Автор: Эко Умберто
- Язык: болгарский
- Переводчик: Толя Радева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Островът от предишния ден». Краткое содержание книги:
Този път Еко е избрал XVII век за своята виртуозна игра с огледала, в които се мяркат образите на Галилей, Монтеверди, Караваджо, Сервантес, Рубенс, Шекспир, Вермеер, Паскал… Дневник на корабокрушенец, загадъчен остров, заговори, любовни послания и афоризми — какво ли няма в този превъзходен роман, една истинска енциклопедия, чието богатство предизвиква читателя, мобилизира ума и сетивата му, поднася му ключ към отминалото хилядолетие.
— Смеховито! — произнесе се отец Каспар, след като изслуша невероятната история на доктор Бърд. — Такава зверщина никога аз чувал. Защо правили те на него това зло? Всичко мислех аз слушал по загадката на дължината, ала никога, че може търси се с помощ ungventum armariura! Ако възможно било, измислил щеше някой йезуит. Това никакво отношение към дължините има, аз обясня ти колко добро правя моя работа и ти видиш колко е различно…
— Но в края на краищата — попита Роберто — вие Соломоновите острови ли търсехте, или искахте да разрешите загадката на дължините?
— Ами и двете неща, не ли? Ти намираш Соломонови острови и ти узнал си къде сто и осемдесетият меридиан, ти намираш сто и осемдесетия меридиан и ти знаеш къде Соломонови острови!
— Но защо тези острови трябва да са разположени на този меридиан?
— Oh mein Gott, да ме прости Господ, задето Неговото Пресвето Име напразно аз изговорил. In primis, след като Храма Соломон съградил, една grosse flotte направил, както казва се в Книга Царства164, и тази flotte пристига на Остров Офир, откъдето докарва му (как ти казваш?)… quadringenti und viginti…
— Четиристотин и двайсет.
— Четиристотин и двайсет таланта злато, много голямо богатство: Библията казва мъничко, за да каже от много по-много, или то е pars pro toto. И никоя земя около Израил не имала толкова grosse богатство, quod significal165, че тази флотилия до последната граница на света стигнала била. Тук.
— Но защо тук?
— Защото тук е меридианът сто и осемдесети, който точно този е, дето Земята на две поделя, а от другата страна е първият меридиан: ти броиш едно, две, три, до триста и шейсет меридианни градуса, и ако на сто и осемдесет си, тук полунощ е, а на онзи първи меридиан е пладне. Verstanden? Сега ти отгатваш защо Соломонови острови така били са наречени? Соломон dixit разсече дете на две, Соломон dixit разсече Земя на две.
— Разбрах, ако сме на сто и осемдесетия меридиан, значи сме на Соломоновите острови. Но кой казва, че сме на сто и осемдесетия меридиан?
— Ами че Specula Melitensis166, де! Ако ли всичките моите предишни доводи не стигали, то че сто и осемдесетият меридиан минава оттук точно, доказала ми Наблюдателницата.
Задърпа Роберто на палубата, сочейки му залива:
— Виждаш ти онзи нос на север, там, дето дървеса големи стоят с големи лапи, що по вода крачат? А виждаш сега друг нос на юг? Ти една линия чертаеш между два носове, видиш, че линията минава между тук и брега, малко по apud167 брега, отколкото apud кораба… Видял линията, казвам една geistige линия, която ти виждаш с очите на въображението? Gut, това е линията на меридиана!
На следващия ден отец Каспар, който нито за миг не бе губил представа за времето, извести, че е неделя. Отслужи литургия в каютата си, освещавайки частица от малкото нафора, която му беше останала. После поде лекцията си, отпърво в каютата при глобуса и картите, след това на палубата. А в отговор на роптанията на Роберто, който не можеше да понася ярката светлина, измъкна от един от шкафовете си очила, но с опушени стъкла, които самият той бил използвал с успех, когато изследвал кратера на един вулкан. Роберто започна да вижда света в по-меки цветове, в крайна сметка извънредно приятни, и малко по малко взе да се помирява със суровостта на деня.
За да се разбере онова, което следва, трябва да внеса едно пояснение; ако не го направя, и аз няма да му хвана края. Убеждението на отец Каспар било, че Дафна се намира между шестнайсетия и седемнайсетия градус южна ширина и на сто и осемдесет градуса дължина. Колкото до ширината, можем да му имаме пълна вяра. Но да си представим, че е улучил и дължината. От обърканите записки на Роберто се предполага, че отец Каспар е изчислявал кръгло върху триста и шейсет градуса, като се започне от остров Феро, на осемнайсет градуса западно от Гринуич, каквато била традицията още от времето на Птолемей. Така че ако той е смятал, че се намира на своя сто и осемдесети меридиан, значи всъщност е бил на сто шейсет и втория на изток (от Гринуич). А Соломоновите острови са разположени наистина около сто и шейсетия източен меридиан, но между петия и дванайсетия градус южна ширина. Значи Дафна е била много надолу, западно от Новохебридските острови, в район, където се срещат само коралови плитчини — онези, които щели да станат Рифовете Д’Антркасто.
164
… както казва се в Книга Царства — 3 Царете, 9:26. — Б.пр.
165
Quod significat (лат.) — което означава. — Б.пр.
166
Specula Melitensis (лат.) — Малтийската Наблюдателница. — Б.пр.
167
Apud (лат.) — към. — Б.пр.