Островът от предишния ден
- Автор: Эко Умберто
- Язык: болгарский
- Переводчик: Толя Радева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Островът от предишния ден». Краткое содержание книги:
Този път Еко е избрал XVII век за своята виртуозна игра с огледала, в които се мяркат образите на Галилей, Монтеверди, Караваджо, Сервантес, Рубенс, Шекспир, Вермеер, Паскал… Дневник на корабокрушенец, загадъчен остров, заговори, любовни послания и афоризми — какво ли няма в този превъзходен роман, една истинска енциклопедия, чието богатство предизвиква читателя, мобилизира ума и сетивата му, поднася му ключ към отминалото хилядолетие.
При това движение бил показал гръб на туземците.
Отец Вандердросел смяташе, че още преди изстрела диваците били впечатлени от осанката на капитана, който бил холандски великан с руса брада и сини очи — качества, които туземците приписвали вероятно на боговете. Но едва щом видели гърба му (тъй като очевидно според тези варварски народи божествата не следва да имат и гръб), вождът на диваците веднага го нападнал с боздугана, който държал в ръка, и му разцепил главата; онзи паднал ничком и повече не мръднал. Черните хора се нахвърлили върху моряците и без те да знаят как да се защитят, ги избили.
Започнало ужасно угощение, което траяло три дни. Отец Каспар, болен, проследил всичко с далекогледа, безсилен да направи каквото и да било. Екипажът бил превърнат в добитък за клане: Каспар видял най-напред как туземците разсъбличат моряците (като надавали викове на радост, поделяйки си вещи и дрехи), после как ги разчленяват, после как ги пекат, и най-сетне как си похапват преспокойно от тях между две глътки от някакво димящо питие и песни, които щели да се сторят всекиму миролюбиви, ако не били допълнение към гнусното празненство.
След това, заситени, туземците взели да си сочат кораба. Вероятно не го свързвали с присъствието на моряците: какъвто бил величествен с мачтите и ветрилата си, несравнимо различен от техните канута, положително не мислели, че е дело на човешка ръка. По думите на отец Каспар (който смяташе, че познава доста добре начина на мислене на идолопоклонниците от цял свят, за които му разказвали при завръщането си в Рим йезуитските пътешественици) го вземали за животно, и фактът, че било останало безучастно, докато те се отдавали на своите ритуали на Людоеди, затвърдил убеждението им. От друга страна, още Магелан, уверяваше отец Каспар, разказвал как някои туземци вярвали, че корабите, долетели от небето, били родни майки на лодките, които кърмели, увесвайки ги на фалшбордовете, и после отбивали, като ги хвърляли във водата.
Но сега някой навярно бил подметнал, че ако животното е хрисимо, а месата му — сочни като тези на моряците, си струва труда да го уловят. Тръгнали към Дафна. Тук вече кроткият йезуит, за да ги държи надалеч (неговият Орден му повелявал да живее ad majorem Dei gloriam161, а не да умре за насита на неколцина езичници, cujus Deus venter est162), поднесъл огън към фитила на едно от оръдията, отнапред заредено и насочено към Острова, изстрелял едно гюлле. С голям грохот — и докато хълбокът на Дафна се обвивал в дим, сякаш животното пръхтяло от ярост — то се стоварило посред лодките и преобърнало две.
Чудото подействало. Диваците се върнали на Острова и изчезнали в леса; след малко се появили пак е венци от цветя и листа, които хвърлили във водата, съпровождайки ги с жестове на почит, после обърнали нос на югозапад и се изгубили зад острова. Били отдали на голямото раздразнено животно онова, което смятали за достатъчна дан, и сигурно нямало никога повече да се мярнат по тези брегове: били решили, че в околността върлува люто и отмъстително създание.
Такава беше историята на отец Каспар Вандердросел. Повече от седмица след това се чувствал все още зле, но благодарение на някои собственоръчно приготвени церове („Spiritus, Olea, Flores und andere dergleichen Vegetabilische/ Animalische/ und Mineralische Medicamenten“163) преди пристигането на Роберто вече започвал да се радва на възстановяване, когато една нощ чул стъпки на палубата.
В същия миг от страх се разболял отново; напуснал каютата си и подирил убежище в онази хралупа, като взел със себе си своите медикаменти и един пистолет, без дори да разбере, че не е зареден. Излизал оттам само за да търси храна и вода. Отначало откраднал яйцата тъкмо за да се подкрепи, после се ограничил да задига плодове. Убедил се, че Натрапникът (в разказа на отец Каспар натрапникът естествено беше Роберто) е човек учен, любопитен към кораба и неговото съдържание, и започнал да смята, че не е корабокрушенец, а агент на някоя еретическа страна, който иска тайните на Малтийската Наблюдателница. Ето защо добрият отец взел да се държи по такъв детински начин, та да подтикне Роберто да напусне този кораб, обладан от демони.
После дойде ред на Роберто да разкаже своята история и понеже не знаеше какво от записките му е прочел Каспар, той се разпростря най-вече върху мисията си и плаването на Амарилида. Разказът протече, когато в края на този ден свариха едно петле и отпушиха последната от бутилките на капитана. Отец Каспар трябваше да възвърне силите си и да си направи нова кръв, а и ознаменуваха онова, което вече се струваше на всекиго от двамата като завръщане в общността на човеците.
161
Ad majorem Dei gloriam (лат.) — за по-голяма прослава на Бога (девиз на йезуитите). — Б.пр.
162
Cujus Deus venter est (лат.) — чийто Бог е търбухът. — Б.пр.
163
Spiritus, Olea, Flores (лат.) und andere… Medicamenten (нем.) — Спирт, Масла, Цветове и други подобни Растителни/ Животински/ и Минерални Медикаменти. — Б.пр.