Островът от предишния ден

Хората търсели спасение отпърво по покривите, но къщите им бивали помитани от огромните вълни, прииждащи от Антиподите със силата на Божия вятър, който ги бил повдигнал и запратил; катерели се по дърветата, но те бивали изтръгвани като сламки; виждали още върхове на прастари дъбове и се вкопчвали в тях, но ветровете ги брулели с такава ярост, че не успявали да се задържат. В морето, което вече покривало долини и планини, се виждало да плават подпухнали трупове, върху които последните ужасени птици се мъчели да се приютят като в най-жестоко гнездо, но изгубили скоро и това сетно убежище, се оставяли и те сломено на бурята, с натежали пера, с вече безсилни криле.

— Oh, horrenda justitiae divinae spectacula!188 — тържествуваше отец Каспар; и това било нищо, уверяваше, в сравнение с онези spectacula, които ще ни бъде дадено да видим в деня, когато Христос се завърне, за да съди живите и мъртвите…

А на страховития грохот на природата пригласяли животните от Ковчега, воя на вятъра подемали вълците, на рева на гръмотевиците отвръщал лъвът, с тътена на мълниите тръбели слоновете, лаели кучетата при воплите на умиращите си събратя, блеели овцете с плача на децата, грачели гаргите с граченето на дъжда по покрива на Ковчега, мучали воловете с бученето на вълните, и със злокобните си стенания и горки ридания всички твари от земята и въздуха съпровождали жалбата на планетата.

Тъкмо тогава обаче, уверяваше отец Каспар, Ной и неговата челяд преоткрили езика, който Адам бил говорил в Едем и който неговите синове били забравили след прогонването, и който самите потомци на Ной щели почти всичките да загубят в деня на голямото вавилонско смесване, освен наследниците на Гомер189: те го пренесли в лесовете на севера, където немският народ вярно го съхранил. Само немският език — обсебен крещеше сега на майчиния си език отец Каспар — „redet mit der Zunge, donnert mit dem Himmel, blitzet mit den schnellen Wolken“190 или, както после изобретателно продължаваше, смесвайки най-грапавите звуци от различни наречия, само немският език говори езика на природата, „блица с Облаците, бруми с Елена, грунци със Свинята, циска със Змията, мауа с котката, шнатка с Гъската, квакарака с Патицата, каккакокка с Кокошката, клапоца с Щъркела, кракка с Гарвана, швири с Лястовицата!“ И накрая той беше прегракнал от толкова вавилонстване, а Роберто — убеден, че истинският Адамов език, преоткрит при Потопа, вирее само в земите на Императора на Свещената римска империя.

Плувнал в пот, духовникът беше завършил заклинанието си. Сякаш стреснато от последиците от всеки потоп, небето беше отвърнало бурята си, като кихавица, която а-ха да екне и после бива сподавена с изсумтяване.