Островът от предишния ден

— Но ако се върна на Острова, ще бъда с един ден по-млад! — каза Роберто.

— Това мой малък jocus182 бил. Но за мен не важно дали ти по-млад си или по-стар. За мен важно, че в тази точка на земята една линия има, отсам която следващият ден е, а оттатък предишният ден. И не в полунощ само, ами и в седем часа, и в десет, и във всеки час! Бог значи вземал от тази бездна вчерашна вода (която там ти виждаш) и изливал я върху днешния свят, и на другия ден пак, и все така! Sine miraculo, naturaliter!183 Бог бил е Природата нагласил като един голям Horologiu184! Все едно имал аз един horologium, който бележи не дванайсетте, а двайсет и четирите часове. В този horologium движи се показалката или стрелката към двайсет и четири, и от дясно на двайсет и четири вчера било, а от ляво — днес!

— Но как така вчерашната земя не се е залюляла в небето, щом като не е имала вече вода в това полукълбо? Не е ли изгубила своя Centrum Gravitatis?

— Ти мислиш с человеческа представа за време. За нас, человеци, вчера съществува вече не, утре — още не. Tempus Dei, quod dicitur Aevum185, много различно.

Роберто разсъждаваше, че ако Бог вземал вчерашната вода и слагал я днес, земята от вчера може би е претърпявала някакво сътресение поради онзи проклет център на тежестта, но това не е трябвало да засяга човеците: в тяхното вчера сътресението не го е имало; то е ставало в едно вчера на Бог, който очевидно умееше да борави с различни времена и различни истории, като Разказвач, който пише различни романи, все със същите герои, ала като прави да им се случват различни премеждия от история на история. Все едно че беше имало една Песен за Роланд, в която Роланд беше умрял под бора, и друга, в която беше станал крал на Франция при смъртта на Карл, използвайки кожата на Ганелун като килим186. Мисъл, която, както ще видим, щеше да го съпътства после дълго, довеждайки го до убеждението, че световете могат да бъдат не само безбройни в пространството, а и паралелни във времето. Но не искаше да говори за това на отец Каспар, който смяташе за ужасно еретична дори само идеята за многото светове, присъстващи всичките в едно и също пространство, а кой знае какво би казал за това негово тълкуване. Така че се ограничи да попита как точно е премествал Бог всичката онази вода от вчера в днес.