Островът от предишния ден

— Nein! — скастряше го неговият учител. — Ти мислиш си, че Бог толкова глупав като тебе е? Как може първи ден на Сътворението на пладне започне? Нима започнеш ти, в началото на Времената, Сътворението с един ден нескопосен, един Leibesfrucht174, един зачатък на ден от дванайсет само часове?

Не, положително. На Първия Меридиан ходът на слънцето трябва да е започнал на зрака на звездите, когато е било полунощ и едно зрънце отгоре, а преди това е било Не-Времето. На този меридиан се е родил — през нощта — първият ден на сътворението.

Но ако на този меридиан е било нощ, отбеляза Роберто, един недоносен ден е щяло да има от другата страна, там, където внезапно се е появило слънцето, без преди това да е било нито нощ, нито друго, а само мрачен и безвременен хаос. А отец Каспар отвърна, че в Светото Писание не се казва слънцето да се е появило като по магия; и не му пречело да си мисли (както всяка природна и Божия логика повелява), че Бог е сътворил слънцето, водейки го през първите часове по небето като угаснала звезда, която щяла да се разпалва стъпка по стъпка при обхода си от първия меридиан до неговите антиподи. Може би се е възпламенявало малко по малко, като младо дърво, близнато от първата искра на огниво, което отпърво едва-едва дими и пуши, а после, при повея, който го разгаря, започва да припуква, за да се предаде накрая на високия и буен огън. Нима не е хубаво да си представиш Отеца на Вселената, който духа върху тази още зелена топка, за да я доведе до ознаменуването на нейната победа дванайсет часа подир раждането на Времето, и тъкмо на Меридиана Антипод, на който се намираха те в този миг?

Оставаше да се определи кой е Първият Меридиан. И отец Каспар признаваше, че този на Железния остров е все още най-добрият кандидат, след като — Роберто вече го беше научил от доктор Бърд, — там стрелката на компаса не дава отклонения и неговата линия минава през онази много близка до Полюса точка, където са най-високи железните планини. Което положително е белег на стабилност.

В обобщение значи, ако приемем, че от онзи именно меридиан е тръгнал отец Каспар и че е намерил точната дължина, би било достатъчно да се съгласим, че е начертал вярно курса като мореплавател, но е претърпял корабокрушение като географ: Дафна не е била на нашите Соломонови острови, а някъде на запад от Новохебридските острови, и амин. Не ми допада обаче да разказвам история, която, както ще видим, трябва да се развива на сто и осемдесетия меридиан — иначе губи всякакъв вкус, — а пък да се съгласявам да се развива кой знае колко градуса по-насам или по-нататък.

Изказвам тогава една хипотеза и предизвиквам всеки читател да й отправи предизвикателство. Отец Каспар е сгрешил сметките дотолкова, че да се озове, без да знае, на нашия сто и осемдесети меридиан, искам да кажа този, който пресмятаме от Гринуич — последната отправна точка на света, която би му дошла наум, защото това била земя на схизматици и антипаписти.