Островът от предишния ден

Решението следователно трябвало да бъде не в светлината на Историята, а на Свещената Астрономия. Трябвало да се напасне записаното в Библията с познанията, които ние имаме за небесните закони. Е, а според Битие Бог сътворява преди всичко небето и земята. Тогава над Бездната още се стели тъмнина и spiritus Bei fovebat aquas169, но онази вода не може да е била тази, която ние познаваме — нея Бог обособява едва на втория ден, като отделя водата, що е над небесната твърд (откъдето още се изливат дъждовете), от другата, що е под нея, сиреч от реките и моретата.

Което означава, че първият резултат от сътворението е бил Първична Материя, безформена и без размери, качества, свойства, стремления, лишена от движение и от покой, hyle170, чист изначален хаос, който не е бил още нито светлина, нито тъмнина. Бил е една несмляна маса, където още се смесвали четирите елемента, както и студено и топло, сухо и влажно; кипяща магма, която експлодирала във врели капки, като тенджера с боб, като диариен корем, задръстена тръба, тресавище, върху което се очертават и изчезват водни кръгове поради внезапното изплуване и потъване на слепи ларви. Дотолкова, щото еретиците да заключат, че тази материя, тъй невъзприемчива, съпротивяваща се на всякакъв творчески дъх, е вечна поне колкото Бог.

Но дори така да е, нужно е било едно Божие fiat171, та от нея и в нея и над нея да се установи редуването на светлина и тъмнина, на ден и нощ. Тази светлина (и този ден), за която се говори на втория етап от сътворението, не е била още светлината, която познаваме ние, тази на звездите и на двете големи светила: те биват сътворени едва на четвъртия ден. Била е творческа светлина, божествена енергия в чист вид, като възпламеняване на буре с барут, който отпървом е само черни гранули, сбити в непроницаема маса, и после отведнъж взрив от пламъци, концентрат зарево, плиснало до собствената си пределна периферия, отвъд която възниква по противоположност тъмнината (макар при нас експлозията да става през деня). И сякаш от сдържано дихание, от въглен, разгорял се като че ли от вътрешен полъх, от този goldene Quelle des Universums172 се родила една стълбица от сияйни превъзходства, постепенно снижаваща се към най-непоправимото от несъвършенствата; сякаш сътворителният дъх тръгвал от безкрайната и концентрирана светлинна мощ на божеството, тъй нажежена, та да ни изглежда тъмна нощ, надолу, надолу, през относителното съвършенство на Херувимите и на Серафимите, през Престолите и Господствата, до най-низшия измет, където пълзи червеят и битува безчувственият камък, на самата граница с Нищото. „И това било Offenbarung gotlicher Mayestat!“173