Островът от предишния ден

— Ами тогава?

— Тогава опитай помислиш какво ти направил щеше, ако ти бил Бог.

Роберто се беше увлякъл в играта:

— Ако аз бил Бог — каза, защото мисля, че вече не е бил в състояние да спряга глаголите, както Богът на италианците повелява, — аз сътворявал нова вода.

— Ти, ама Бог не. Бог може вода ех nihilo сътвори, но къде слага нея подир Потопа?

— Тогава Бог е сложил още от началото на времената един голям запас от вода под бездната, скрита в центъра на земята, и е направил тя да избликне този път, само за четирийсет дена, като да е струяла от вулканите. Положително Библията иска да каже това, когато четем, че Той направил да се раззинат изворите на бездната.

— Така ти мислиш? Но от вулканите огън излиза. Целият zentrum на земята, сърцето на Mundus Subterraneus179, една огромна огнена маса е! Ако в zentrum огън стои, не може вода в него стои! Ако водата стояла, щяха вулканите извори били — заключаваше.

Роберто не се предаваше:

— Тогава, ако бил Бог, аз вземал водата от друг свят, тъй като те са безбройни, и изливал я на земята.

— Ти в Париж слушал си онези безбожници, дето за безбройни светове говорят. Но Бог свят само един направил е и той стига за неговата слава. Не, ти по-хубаво помисли, ако ти не безбройни светове имаш, и време нямаш да направиш ги колкото за Потопа и после захвърлиш ги пак в Нищото, какво ти правиш?

— Тогава наистина не знам.

— Защото ти мисъл малка имаш.

— Може и мисъл малка да имам.

— Да, много малка. Сега ти помисли. Ако Бог водата да вземе би могъл, която вчера била е на цялата земя, и сложи я днес, а утре всичката вода вземе, която била е днес — а тя вече двойно е — и сложи я вдругиден, и така ad infinitum, може би идва денят, когато Той цялата тази наша сфера напълни успее, дотам всичките планини покрие?

— Не ме бива много в смятането, но бих казал, че по някое време да.

— Ja! За четирийсет дена напълни Той земята с четирийсет пъти водата, която е в моретата, и ако ти сложиш четирийсет пъти дълбочината на моретата, ти покриеш положително планините: бездните много по-дълбоки са или толкова дълбоки, колкото планините високи са.

— Но откъде вземал Бог водата от вчера, след като вчера вече минало е?

— Ами оттук, де! Слушаш сега. Мисли, че ти на Първия Меридиан намирал се. Можеш?

— Аз да.

— Сега мисли, че там пладне е, и, да кажем, пладне на Велики четвъртък. Колко е часът в Йерусалим?

— След всичко, което научих за хода на слънцето и за меридианите, в Йерусалим слънцето вече ще е минало отдавна над меридиана и ще е късен следобед. Разбирам накъде биете. Добре: на Първия Меридиан е пладне, а на Сто и Осемдесетия Меридиан е полунощ, щом като слънцето е минало вече от дванайсет часа.