Атентати, които трябваше да променят света
- Автор: Боровичка Вацлав Павел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Милушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Атентати, които трябваше да променят света». Краткое содержание книги:
Добре подбраните и сполучливо описаните епизоди не само вълнуват читателя, но го и насочват към сериозни размисли.
Рядко някой в срок от три седмици би могъл да пристигне във Варшава и да се снабди с необходимите документи. Полското правителство знаеше това. Министърът на външните работи полковник Йосиф Бек бе не само добър приятел на нацистките главатари на Третия райх, но и колаборационист от класа. Тщеславният райхсмаршал Гьоринг му бил обещал за услугите „руски колонии“.
Явно двете страни се бяха уговорили да действуват съгласувано, за да се избавят от неудобните евреи. Повечето от тях живееха именно на територията на хитлеристка Германия, но тъй като имаха чуждо поданство, нацистите не смееха да ги тероризират. Услужливостта на полското правителство се оказа добре дошла за тях. А и сигурно пълномощниците на полския министър Бек са консултирали този провокационен план със своите съседи, не е възможно шефът на службата за безопасност Хайдрих да не е знаел за намеренията на полското правителство, защото неговата полиция се намеси с очебийна готовност. Нацистите изселиха към седемнадесет хиляди евреи, натовариха ги на влаковете и ги стовариха на полската граница точно един ден преди изтичането на срока, определен от полското правителство за задължителната регистрация.
Тази нощ депортираните изживяха на границата истински ужас. Поляците затвориха някои гранични пунктове, седемнадесет хиляди души се оказаха на ничия земя. Някои се опитаха да пропълзят в тъмнината към полката територия и дори успяха, а други бяха застреляни от полските граничари. Останалите, съвсем безпомощни, трепереха от студ, заравяха се в листата и не разбираха какво става.
Родителите на Хершел Гриншпан също се оказват сред нещастниците, но успяват да преминат полската граница и изпращат картичка на сина си в Париж. От други източници той научава и за ужасите през онази нощ на границата. Купува барабанен револвер и позвънява на вратата на немското посолство на улица „Дьо лил“.
Атентаторът е в затвора. Разпитите практически са завършили, тъй като той е направил пълни признания и е готов да изкупи вината си.
Раненият фон Рат се бори със смъртта. На 9 ноември предобед състоянието му се влошава рязко и в 16.30 часа умира.
В Берлин се чествува годишнината от похода срещу Фелдерен хале през 1923 г. В мюнхенското кметство е сложена маса за тържествената вечеря. В момента, в който се вдигат чашите за тост, някои от присъствуващите знаят, че са започнали антиеврейски демонстрации, че горят синагоги и щурмоваците от SA чупят витрините на еврейските магазини.
От показанията на нацистките престъпници пред Нюрнбергския трибунал и от запазените документи днес е ясно, че антиеврейският погром е бил централно подготвен, организиран и предприет в най-подходящия момент.
Докато нацистките главатари са вдигали тостове на онази официална вечеря, в 1.20 часа Хайдрих е изпратил на всички полицейски служби своите указания.
Най-напред съобщава на колегите си от полицията, че е починал раненият фон Рат. Следователно не е изключено да започнат антиеврейски демонстрации, впрочем той е бил уверен в това, затова веднага дава необходимите указания. През тази нощ щурмовите отряди получават една от последните си възможности за обществена изява.
Преди всичко ръководните офицери от полицията трябвало незабавно да се свържат с партийното ръководство, да съобщят на секретарите за какво става въпрос и да обсъдят с тях провеждането на демонстрациите; трябвало да им съобщят, че германската полиция е получила от райхсфюрсра Хайдрих инструкция да не се противопоставя на антиеврейските демонстрации, само в случай на нужда да попречи на плячкосването и унищожаването на немско имущество и да бъде готова да арестува около двадесет-тридесет хиляди евреи между най-заможните слоеве…
Групенфюрерите на SA дадоха указания на хората си да разбият еврейските магазини и да пазят да не изчезнат от тях ценни предмети или пари. Синагогите да се подпалят. Пожарникарите само да внимават пожарът да не обхване и немските къщи. Не всички еврейски къщи обаче трябва да останат под пепелищата. От тях трябвало само да се изгонят евреите, за да може в най-близките дни да се настанят там заслужили арийци. Желанието на вожда е полицията да стои настрана. А ако евреите се отбраняват, да ги разоръжават и разстрелват. Пред опожарените синагоги да се поставят табелки, например със следния текст: „Това е отмъщение за смъртта на фон Рат!“ или „Смърт на международното еврейство!“
В Хитлерова Германия горяха пожари, под скованите ботуши на полицаите скриптеше стъклото от изпотрошените витрини. „Кристалната нощ“ разкри пред света какво собствено иска Хитлер и какви ще бъдат неговите методи занапред. Балансът бе потресаващ. На-цистите убиха 91 евреи, в повечето случаи собственици на нападнатите магазини, подпалиха и унищожиха 191 синагоги и 171 еврейски жилищни сгради, ограбиха над 7500 магазина и търговски къщи, арестуваха и изпратиха в затвора към двадесет и шест хиляди немци от еврейски произход — 10 911 от тях изпратиха в концлагера Дахау, 9845 — в Бухенвалд, а останалата част бяха изпратени няколко дни по-късно в Заксенхаузен.