Атентати, които трябваше да променят света
- Автор: Боровичка Вацлав Павел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Милушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Атентати, които трябваше да променят света». Краткое содержание книги:
Добре подбраните и сполучливо описаните епизоди не само вълнуват читателя, но го и насочват към сериозни размисли.
В основата на атентата в Марсилия бе настъпващият фашизъм. Хортиева Унгария от тридесетте години, Италия на Мусолини и Хитлеровият Трети райх оказаха на атентаторите не само морална, но и материална подкрепа. Кватерник и Павелич, които се готвеха да минират единството на югославските народи, намериха поле за своята дейност в Италия. И тъй като целта на Мусолини бе да разруши вътрешното единство на своя съсед, хърватските емигранти получиха възможност да усъвършенствуват своя терористичен занаят във фашистките учебни лагери в Боржатаро и Оливета.
Преди атентата срещу крал Александър не само Кватерник и Павелич, но и някои други от съзаклятниците били на приятелско посещение в Берлин, тъй като бяха във връзка с гестапо, с абвера и с известни нацистки политици, като расисткия идеолог Алфред Розенберг. Следите на атентаторите водеха направо към Хитлер.
В съветската „История на дипломацията“ е поместен интересен разговор между френската журналистка Женевиев Табун и немския посланик в Париж Кестнер непосредствено след убийството на румънския министър-председател Дука. „Някои нациста твърдят, че с пет или шест… политически убийства Германия би могла да мине без разходи за война… Първият ще бъде Долфус. Според становището на Берлин, той е единственият австриец, кейто сериозно се противопоставя на аншлуса. Берлин е убеден в това, че броят на привържениците на аншлуса расте, и разчита па своите съплеменници да отстранят Долфус. След това идва ред на югославския крал. Берлин вярва, че щом той изчезне, ще изчезнат и перспективите за съюз между Югославия и Франция. След това се готвят да се справят с Румъния и преди всичко с Титулеску, който се ползува с добро име в Париж и Лондон. По-късно искат да ликвидират Бенеш. Те се надяват, че германското малцинство в Чехословашката република ще се хвърли в прегръдките на Ваймарската република…“
Това мрачно предсказание бе изречено десет месеца преди атентата в Марсилия. За съжаление, то се сбъдна. Политическата активност на фашистките главатари непосредствено след атентата напълно потвърди думите на посланика.
Един от главните виновници за атентата бе унгарското фашистко правителство. То подкрепяше съвсем открито членовете на „Усташа“ и дори организира учебен център в Янкапуста, където хърватските емигранти се обучаваха на диверсионно дело. Пред обществеността центърът се водеше като предприятие на Емил Хорват, на чието име бе и имението. По-късно се оказа, че Хорват е в действителност Густав Перец, активен член на фашистката „Усташа“.
Учебният център не просъществува дълго, понеже стана достояние на цяла Европа. Хортиевите власти се изплашиха от скандала и наредиха да се ликвидира. Заслуга за това има Елка Погоралец, секретарката на Емил Хорват, която му била едновременно и любовница. След сериозно скарване между двамата тя решила да напусне това фашистко гнездо и една нощ минала границата. Там, в Югославия, отишла в полицията и съобщила всичко, което знае. Естествено, като секретарка и любовница тя била добре осведомена. Нещо повече, помнела не само имената на усташите, обучавани в центъра като главорези, но и на унгарските официални лица, висши чиновници и офицери, свързани с цялата акция.
Генерал Рудолф Андорка, началник на унгарското контраразузнаване, научава за съдържанието на югославските полицейски протоколи. Съзнавайки до какви международни политически последици биха довели показанията на Елка Погоралец, решава да отрича всичко и нарежда да бъде незабавно ликвидиран центърът.
Това става през нощта, а на сутринта всички усташки знаменитости със специален самолет, осигурен от Хортиевата секретна служба, кацат на италианска земя. Генерал Андорка си измива ръцете.
Доказателство за вината на унгарските фашисти в марсилския атентат е участието и на Мио Крал. Югославската полиция го е търсела още през 1933 г., но той избягал в Унгария, където се крил под името Мална. Югославските органи искали да им бъде предаден, но в Белград получават отговор, че такова лице няма на унгарска територия.
След атентата обаче Мио Крал разкрива всичко. При ареста и разпита той признава пред френската „Сюрете“, че атентаторите са се събрали през август 1934 г. на стратегическо съвещание във Велка Каниж и хвърлили жребий кой да застреля крал Александър. Жребият се паднал на Келемен. При неуспех бил подготвен и втори план. Един от атентаторите, снабден с бомба под формата на книга, трябвало да я хвърли в колата с краля и министър Барту. Не се наложило полицията да издирва изобретателя на адската машина. Мио Крал признал, че са направили бомбата в учебния център в унгарската Янкапуста.