Атентати, които трябваше да променят света
- Автор: Боровичка Вацлав Павел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Милушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Атентати, които трябваше да променят света». Краткое содержание книги:
Добре подбраните и сполучливо описаните епизоди не само вълнуват читателя, но го и насочват към сериозни размисли.
Още същата нощ, от берлинското летище Темпелсхоф излита специален самолет „Юнкерс-52“, на чийто борд се намират шефът на SD Хайдрих, началникът на берлинския криминален център Небе и началникът на гестапо Мюлер. На най-големите шефове на нацисткия полицейски апарат е възложена задачата да открият атентатора. Но още в заповедта, изготвена в специалния влак, Хитлер вече насочва диренето — престъпникът да се търси сред заподозрените вражески агенти. Дали отново не заработва безпогрешната интуиция на Хитлер?
От самото начало са заподозрени британската Сик-рет сървис и противникът на Хитлер, бившият завеждащ пропагандата на нацистката партия Ото Щрасер, който след конфликта си с Хитлер, за да се спаси от убийците, избягва в Чехословакия.
Междувременно голяма група техници претърсва развалините на салона. Там намират остатъци от часовников механизъм. Химическият анализ показва какво избухливо вещество е било използувано. На сутринта в ареста се озовават наемателят на заведението Пайерл, келнерите и останалият персонал на бирарията.
Границите са затворени. От всички гранични пунктове пристигат съобщения за задържани лица. Само две от тях заслужават внимание. На холандската граница са задържани английските поданици капитан Бест и майор Стивънс. А в Костниц, на границата с Швейцария, още на 8 ноември в 20.10 часа, повече от час преди атентата и преди изпратената заповед за затваряне на границата, е задържан дърводелецът Георг Елсер.
По-късно Бест, Стивънс и преди всичко Елсер изиграват главна, но не твърде завидна роля в аферата около атентата.
Елсер се опитва по странен и твърде наивен начин да премине границата — без необходимите документи и с компрометиращи материали: капсул-детонатор последен модел на фирмата „Воат в Халденхайм“, където той по-рано е работел, и технически чертежи на самолетни устройства с надпис „Строго секретно!“. При обиска на обратната страна на ревера на палтото му е намерена значка на забранената комунистическа организация РФБ (Ротер Фронткамфербунд) и което е най-странно, картичка с изглед от интериора на мюнхенската бирария, на която с кръстче е отбелязана колоната близо до ораторската трибуна.
Голяма и твърде подозрително комплектувана комбинация от улики за евентуален съдебен процес. Но възможно ли е атентаторът, който се осмелява да взриви бомба, предназначена за Хитлер, да бъде толкова наивен, че да се опита да мине границата без документи и да носи в джоба си не само шпионски материали, но и картичка, която е пряко доказателство за неговото престъпление? И ще вземе ли значка на забранена комунистическа оранизация, та да привлече вниманието и на най-небрежния граничар?
Протоколите от разпита (Коблензер бундесархив, 203 стр.) не само че не дават отговор на тези въпроси, но и още поьече замъгляват случая. Когато при първия разпит питат Елсер защо е решил да избяга през границата, той отговаря, че искал да се отърве от военната служба, заявява го със спокоен глас на човек, който няма понятие в какво е заподозрян, но при това не изглежда к като умопомрачения Вандер Любе на Лайпцигския процес. Елсер е на двадесет и три години. Той е интелигентен и никак не е страхлив. На въпроса, защо е носил значката на забранената комунистическа организация, той отговаря спокойно, сякаш става дума за нещо съвсем обикновено. Казва, че носел значката, за да може в Швейцария да се представя за политически емигрант. С комунистите той не е имал никога нищо общо. Значката притежавал от по-рано, когато свирел в оркестъра на Съюза на червените фронтоваци, просто защото обичал музиката. В показанията на Елсер има много неясни неща, въпреки че го разпитват най-опитни гестаповци. А може би именно за това. Защо да не предположим, че те са получили заповед да замъглят обстоятелствата около атентата? Много са фактите в потвърждение на тази теза. Гестапо пази в пълна тайна кой и къде разпитва Елсер и не съ-общава даже на Небе, шефа на специалната комисия за разследване.
Независимо че протоколите на гестапо не са убедително доказателство, още в първите им страници е ясно към какво всъщност са се стремели нацистите.
Елсер бил роден през 1903 г. в Хермаринген в семейството на селянин. След като възмъжал и поумнял, стигнал до извода, че светът е лошо устроен, че работниците са жертва на експлоатация и, според новите нацистки закони, нямат право да възпитават по своему даже собствените си деца, а са длъжни да ги изпращат в нацистките организации. А когато след Мюнхенското споразумение нацистите завладели част от чехословашката територия, Елсер разбрал, че е свидетел на груба агресия и тя няма току-така да се размине на Хитлер. Рано или късно щяло да се стигне до война. Следователно причина за всички злини бил Хитлер и той трябвало на всяка цена да бъде отстранен, за да настъпи по света мир и спокойствие.