Атентати, които трябваше да променят света
- Автор: Боровичка Вацлав Павел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Милушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Атентати, които трябваше да променят света». Краткое содержание книги:
Добре подбраните и сполучливо описаните епизоди не само вълнуват читателя, но го и насочват към сериозни размисли.
Служителят го отвежда в чакалнята.
— Седнете моля, ще съобщя за вас на господин легационния съветник — казва Нагорка и изчезва зад високата бяла врата.
Легационният съветник на длъжност секретар на посолството Ернст фон Рат също не попита кой иска да говори с него и помоли посетителя да влезе.
Служителят се покланя и тръгва през коридора към стаята си, ала незатворил още вратата, чува стенания и вик за помощ. „Но това е господин легационният съветник Рат!…“
Нагорка се връща бързо, но внезапно спира, защото вратата на господин легационния съветник се отваря. Олюлявайки се, фон Рат излиза в коридора, държейки се за корема:
— Ранен съм, помощ!…
Изплашеният и объркан служител настанява фон Рат в креслото, разтревожено вика из коридора, изтич-ва на улицата и извиква полицая, патрулиращ пред сградата. После бързо се изкачва и телефонира за бърза помощ.
Легационният съветник фон Рат е сериозно ранен, куршумите са попаднали в гърдите и коремната кухина. Откарват го в университетската клиника, където професор Баумгартнер незабавно го оперира.
Атентаторът остава на местопрестъплението, без да мръдне, като че ли изчаква да дойдат да го арестуват. Дори и след това не се отбранява, спокойно тръгва и доброволно поставя ръцете си в белезниците. Дежурният пред посолството полицай Франсоа Коле Оре отвежда арестувания в полицейския участък и го предава на комисаря Монере.
— Как се казвате? — започва комисарят разпита.
— Хершел Файбел Гриншпан — отговаря младежът тихо.
— Роден?
— На 28 март 1921 г. в Хановер, син на Зигмунд и Регина Гриншпан.
— Не сте французин, нали?
— Родителите ми са полски поданици — отговаря младежът.
— Вие сте евреин, нали?
— Да, господине.
— Признавате ли, че сте стреляли срещу легационния съветник трета степен фон Рат от немското посолство с цел да го убиете?.
— Стрелях, защото исках да отмъстя за своите едноверци!
— Защо стреляхте именно срещу фон Рат? Познавахте ли го.
— Исках да убия посланика, германския посланик!
— Разкажете за своето деяние, как точно се случи, Гриншпан?
— Прие ме някакъв аташе, предложи ми да седна и да почакам. Попита ме какво ми тежи. Отговорих му: „Вие сте мръсен немец (сале бош) и затова от името на дванадесет хиляди преследвани евреи ще ви предам този документ.“ Извадих от горния джоб револвера, аташето се изправи. Изпразних целия пълнител. Целех се в средата…
Нахвърли се върху ми, удари ме и изтича навън. Останах в канцеларията, където след малко ме арестуваха. Картичката, която намерихте в джоба ми, получих в четвъртък (3 ноември 1938 г. — бел. a.), a когато я получих, реших, че в знак на протест ще убия някой от немското посолство. За малтретирането на моите едноверци научих от вестниците… Това е единствената причина за постъпката ми.
Комисарят от парижката „Сюрете“ Монере взе измачканата картичка с дата 31 октомври 1938 г., пощенският печат бе от град Збоншин с дата 1 ноември:
„Мили сине,
Навярно вече си чул за нашето голямо нещастие. Пиша ти за случилото се. В четвъртък вечерта започна да се говори, че изселили от някой си град всички полски евреи. Не вярвахме. Същата вечер около девет часа дойде полицай и каза, че трябва да се явим с паспортите в полицейския участък. Тръгнахме ей тъй, както си бяхме. Там заварихме почти всички от нашия квартал. С
полицейска кола ни откараха в кметството. Всички до един. И без да ни кажат защо. Но ни стана ясно, че лошо ни се пише. Всеки от нас получи декрет за изселване, съгласно който трябваше да напуснем територията на Германия до 29 октомври.
Трябваше направо да заминем, без да се връщаме у дома. Помолих да ми разрешат поне за малко да се върна, исках да взема някои неща. С мене дойде един полицай и аз успях да сложа в куфара най-необходимото. Това е всичко, което успях да спася. Нямаме нито пфениг, не може ли да ни изпратиш нещо в Лодз…“
През октомври 1938 г. полското правителство издаде странно нареждане — всички полски граждани, живеещи в чужбина, в срок от три седмици да се явят в съответното учреждение в Полша за задължителна регистрация. Който не представи лично паспорта си до 29 октомври 1938 г., за да се постави регистрационен печат, губи автоматично полското си гражданство. Регистрационен печат ще получат само тези, които представят следните документи…