Атентати, които трябваше да променят света
- Автор: Боровичка Вацлав Павел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Милушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Атентати, които трябваше да променят света». Краткое содержание книги:
Добре подбраните и сполучливо описаните епизоди не само вълнуват читателя, но го и насочват към сериозни размисли.
Югославското правителство разполагаше с доказателства за участието на унгарските фашисти в убийството на крал Александър и взе ответни мерки. То подаде официална жалба пред Обществото на народите, приложи компрометиращи доказателства и същевременно започна да изселва гражданите от унгарска националност. Наистина положението се изостри, но тъй като в играта влязоха и други играчи и вече не ставаше въпрос само за единството на югославските народи, разговорите в Обществото на народите приключиха не така, както се предполагаше. Връзката на усташите с Хитлер бе известна. Преди атентата те издаваха в Берлин няколко списания с насъскващо съдържание, в които открито пишеха за своите цели. Те искаха независимо Хърватско и същевременно се готвеха да окастрят Югославия и да й отнемат Босна, Херцеговина, Словения и Далмация. Естествено, не само Хитлер, но и Мусолини подкрепяше тези разколнически планове, понеже Югославия бе трън и в неговите очи. Югославяните бяха уважавани членове на Малката антанта, Франция виждаше в лицето на крал Александър верен съюзник. А Балканите бяха врящ котел не само преди сараевския, но и преди марсилския атентат.
Накрая Обществото на народите реши въпроса уклончиво и както се случва в международната политика — компромисно. Наистина Хортиева Унгария бе поставена на подсъдимата скамейка, но вместо присъда съдиите изготвиха комюнике, което бе толкова далеч от същността на разглеждания проблем, че можеха да го приемат и двете страни. На унгарското правителство бе препоръчано да проведе основно разследване относно участието на унгарски лица в международния заговор срещу суверенитета на Югославия и да даде отчет пред Общото събрание. Под натиска на великите сили югославското правителство прие компромиса. Впрочем нищо друго не му оставаше.
Във Франция разследването на причините за атентата също попадна в лоши ръце. Правителството повери ръководството на комисията по разследването на сенатора Андре Лемер, който бе известен фашист, член на френската фашистка организация „Огнени кръстове“, Никой не очакваше, че френският фашист ще се опита да разкрие фактическото участие на хитлеристките нацистки интриганти в марсилския атентат. Цели две години следователите не направиха нито крачка напред, а след това разследването съвсем замря. По такъв начин и досега не са изяснени всички политически обстоятелства, които доведоха до атентата в Марсилия. Също така не се установи точно дали убиецът се е целил в Барту или в Александър. Но по всяка вероятност широките дипломатически преговори на Барту с балканските държави относно системата на колективна взаимна помощ при евентуално нападение на германските нациста са причина за неговата смърт. Навярно е трябвало да загине, за да не препречва пътя на Хитлер.
Най-скъпият атентат в историята
— Бих желал да говоря с господин посланика — казна дребният чернокос младеж с тъжен поглед, който бе вдигнал яката на шлифера си догоре.
— По какъв въпрос? — пита госпожа Матес, останала за малко в портиерната, тъй като мъжът й току-що
бе отишъл в котелното помещение да почисти скарата на парното отопление.
— Трябва да му предам важен документ — отговаря тъжното момче колебливо и след малко добавя: — Длъжен съм, наложително е.
— Е добре, почакайте, ще позвъня, но мисля, че е още много рано — казва съпругата на портиера и вдига слушалката.
Наистина бе рано. Германският посланик граф Велчек не приемаше. Но дори и да беше тук никой не би пуснал при него младежа с меланхоличния поглед.
На седми ноември 1938 г. в девет часа и тридесет и пет минути госпожа Матес съпровожда младия посетител до първия етаж на сградата, намираща се на улица „Дьо лил“. Посочва му вратата в края на коридора и му обяснява, че звънецът е отдясно.
Младежът звъни, вратата се отваря. Служителят Нагорка се осведомява за целта на посещението, а чернокосият младеж повтаря, че носи важен документ и би искал лично да го предаде на господин посланика.
Естествено, Нагорка само се усмихва леко на наивността на посетителя. Предлага му да вземе документите и да ги предаде. Такъв е редът. Сякаш обиден, даже ядосан от проявеното недоверие, момъкът се одръпва крачка назад.
— Не, моля ви, това е невъзможно. Трябва лично!
Всички бяха допуснали грешка. Съпругата на портиера госпожа Матес не накара младежа да попълни картата за посетители, служителят Нагорка дори не го попита как се казва, просто никой не поиска документите му. Та нали момчето изглежда толкова порядъчно, говори убедително с дълбок кадифен глас, дребен на ръст, такъв един безпомощен, просто прави добро впечатление.