Атентати, които трябваше да променят света
- Автор: Боровичка Вацлав Павел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Милушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Атентати, които трябваше да променят света». Краткое содержание книги:
Добре подбраните и сполучливо описаните епизоди не само вълнуват читателя, но го и насочват към сериозни размисли.
И така, Георг Елсер решил да избави света от тиранина и започнал да подготвя атентата. Според протоколите на гестапо, атентатът може да се нарече перфектна операция. Стратегията на дърводелеца, който по-късно се опитва да мине границата по толкова наивен начин, поне, според неговите показания, е наистина съвършена.
Елсер започнал работа във фирмата „Валденмайер“, по всяка вероятност само за да можел незабелязано да открадне 250 патрона, които изнесъл под палтото си и ги скрил в скрина за бельо. За да се снабди с взриватели и капсул-детонатори, заминал за Кьонигсбрун и постъпил като наемен работник в каменоломната на Волмер. Кога го през лятото на 1939 г. пристигнал при родителите си в отпуск, той вече имал пълен комплект взривни материали и спокойно се отдал на пиротехнически опити. Съседите чували доста силни гърмежи и любо-питствували, но Елсер бил помислил н за обяснението — казвал, че работи над някакво изобретение.
Затова че родителите са му повярвали, е нормално, но че съседите са се съгласили с това твърдение, е доста съмнително.
Добросъвестният атентатор упорито преследвал целта си. Предварително си избрал в бирарията на мюнхенския пивоварен завод една масивна колона зад ораторската трибуна и решил, че именно там трябва да постави адската машина.
Елсер измислил ефективна запалителна система с два часовникови механизъма и три ударника. Начертал техническите детайли и ги поръчал при шлосера Золдер, дърводелеца Брьог на „Тюркенщрасе“ 59, механика Дреш-лер па „Фрауенщрасе“ 9, производителя на инструменти Нидерхофер на „Румфорщрасе“ 32. След като монтирал всички части в своята стаичка, той изпробвал механизма. Междувременно всяка вечер Елсер посещавал мюнхенската бирария, пиел по халба черна бира и незабелязано дълбаел в колоната гнездо за адската машина в съседния празен салон. Така работел цял месец (според друга версия дори осемдесет дена) през нощта, без да го забележи някой.
Задната колона била с дървена облицовка. Дърводелецът Елсер изрязвал облицовката, като изчаквал да пуснат водата в клозета. Използувайки това звуково прикритие, той издълбал с длето дупка в колоната. Остатъците от варта и тухлите грижливо събирал в платнено чувалче и всяка сутрин го изсипвал в реката. След като направил отвора, той опаковал адската машина с коркови ленти, за да не се чува шумът от часовниковия механизъм. И за да не се получи непредвиден взрив, той уплътнил с ламарина изрязания капак от дървената облицовка.
Само веднъж му попречили на работата. Нощният пазач открил неканения гост в празния салон и съобщил на наемателя на заведението Антон Пайерл. „Нещастният“ младеж обяснил, че имал цирей на коляното и се уединил в салона, за да го изстиска. За доказателство повдигнал крачола си и показал отеклото коляно. Пайерл му повярвал. По-късно Елсер заявява, че коляното му действително било подуто от продължителното клечене по време на работата край колоната.
Първоначално той решил да постави адската машина в скривалището още през нощта на 3 срещу 4 ноември, но тогава не успял да влезе в салона. На следващата вечер установил, че отворът е малък и трябвало още да се дълбае. При третото си посещение приключил подготовката. Било неделя и в салона се провеждала танцова забава. Елсер си купил билет, седнал на балкона и изчакал края на забавата. Когато и последните посетители си отишли, той извадил бомбата и започнал монтирането.
На разсъмване всичко било готово, часовниковият механизъм действувал. Елсер излязъл от бирарията, пътем изпил чаша кафе и се отправил към швейцарската граница. Граничарите го хванали само защото се бил заслушал в радиото, което съобщавало за атентата.
Тук в показанията му има най-големи несъответствия. Арестуват го точно един час преди адската машина да избухне в мюнхенската бирария. Излиза, че всичко е било съвсем не така, както иска да го представи гестапо.
Още на 22 ноември в нацисткия партиен печат се появи информация за резултатите от следствието. С огромни заглавия Гьобелсовият вестник „Фолкише беобахтер“ съобщаваше, че зад дръзкото покушение срещу живота на фюрера стои британската секретна служба и че то е организирано от Ото Щрасер.
Всички участвуващи в следствието лица знаеха, че това е измислица.
Георг Елсер няма никакви съучастници зад граница и нито така нареченият Черен фронт на Ото Щрасер, нито британската Сикрет сървис са знаели за подготвения атентат.