Атентати, които трябваше да променят света
- Автор: Боровичка Вацлав Павел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Милушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Атентати, които трябваше да променят света». Краткое содержание книги:
Добре подбраните и сполучливо описаните епизоди не само вълнуват читателя, но го и насочват към сериозни размисли.
SD води дълго време рискована играе британската секретна служба. Много преди войната в Холандия се настанява като емигрант опитният нацистки агент F-479 — доктор Франц Фишер, който се представя за беглец от Хитлеровия режим. Скоро успява да спечели доверието на резидентите на Сикрет сървис в Холандия, които търсят връзка с антихитлеристката опозиция.
Още през август 1939 г. ръководителят на центъра на Сикрет сървис в Хага майор X. Р. Стивънс и неговият помощник капитан С. Пейн Бест се срещат с германския капитан Солм, представящ се за член на антихитлеристката опозиция, в която влизали предимно немски генерали със звучните имена фон Рундщед, фон Фрич и фон Витерхайм. Първата им среща се състои в амстердамския хотел „Централ“, а следващата е на 19 октомври в Динксперло. На 30 октомври по време на разговорите в Хага Солм представя на двамата англичани пълномощника на немските генерали доктор Шемел и представителя на опозицията полковник Мартин.
Доктор Шемел е всъщност тогава още младият, но способен офицер Валтер Шеленберг, когото шефът на SD Хайдрих упълномощава да продължи преговорите, тъй като той самият се е чувствувал вече безпомощен. По-късно, след снемането па адмирал Канарис, именно Шеленберг става шеф на абвера. Не е изключено за полковник Мартин да се е представил Науджокс, надеждният убиец от хората на Хайдрих, който по-късно изигра главна роля в заключителното действие на известната в историята драма, „Аферата Венло“.
Способният дипломат Шеленберг спечелва още време, но в края на краищата и той не може безкрайно да се измъква от конкретни решения и само да обещава, че на следващата среща ще се явят самите генерали. Ето защо е твърде доволен от неочакваната заповед за отвличането на немска територия на двамата английски офицери. Това той трябва да извърши с помощта на Науджокс и други опитни убийци. Незабелязано или открито, с хитрост или с насилие, но колкото е възможно по-скоро — такава е заповедта на Хитлер. Та нали мюнхенският атентат трябва да бъде приписан на британската Сикрет сървис, следователно и на Стивънс и Бест. На 9 ноември около четири часа следобед Шеленберг, Науджокс и бандата ловки убийци минават холандската граница недалеч от Венло. Английските офицери ги очакват в кафене „Бакхус“. Но вместо генералите от опозицията пристига кола с убийци. Стивънс и Бест излизат да ги посрещнат. Науджокс и неговата банда ги вмъкват насила в колата, смъртно раняват холандския лейтенант Даниел Копер и за по-голяма сигурност натоварват и него в колата и ги откарват на немска територия.
Раненият умира скоро в дюселдорфската болница. Майор Стивънс и капитан Бест са откарани в гестапо. Впрочем по това време се подготвя инсценираният публичен политически процес срещу британския премиер, „подстрекателя на войната“ Уинстън Чърчил, който уж стоял в задкулисието на атентата срещу Адолф Хитлер. На процеса трябвало да се докаже, че заблуденият немец, атентаторът Елсер, всъщност бил ръководен от британската секретна служба.
Известно е, че до процес изобщо не се стигна. Жертвите на гангстерското нападение и отвлечените от бандата на Науджокс английски офицери бяха изпратени в концентрационен лагер.
В Заксенхаузен капитан Бест се среща с атентатора Елсер. По-късно той разказва за това в книгата си „Аферата Венло“. По такъв начин едва след войната се появи поне частично обяснение на фрапиращите случайности и странните противоречия в делото по атентата срещу Хитлер.
През януари 1941 г. С. Пейн Бест научил, че в концентрационния лагер е докаран някакъв затворник, за когото се говорело, че е под личната опека на Хитлер. Наистина бил настанен в бункер, но по всичко личало, че не е обикновен концлагерист. Той обитавал няколко килии, които не се заключвали и имал свободен достъп до всички помещения в сградата. В едно от тях оборудвали дърводелско ателие, за да прекаравал там свободното си време. От кухнята есесовците му носели диетична и питателна храна, цигари, а в определени дни посещавал и лагерния публичен дом.
Разбира се, новината за привилегирования затворник веднага се разнесла из лагера. Надзирателите споделяли помежду си, че именно той, Елсер, както се е водел в списъците на затворниците, е главният свидетел на подготвяния процес, в който трябвало да бъде доказана вината на британската Сикрет сървис за мюнхенския атентат, и той трябвало да изобличи затворника от същия лагер С. Пейн Бест като съучастник.
Елсер нямал пряк контакт с Бест, но надзирателите, без да подозират, осъществяват обмяната на информация между двамата. Бест няколко пъти изпратил на дърводелеца цигари, а той от своя страна му направил етажерка за книги. В нея били скрити първите цялостни сведения за задкулисието на атентата срещу Хитлер.