Атентати, които трябваше да променят света
- Автор: Боровичка Вацлав Павел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Милушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Атентати, които трябваше да променят света». Краткое содержание книги:
Добре подбраните и сполучливо описаните епизоди не само вълнуват читателя, но го и насочват към сериозни размисли.
Атентаторът стреля от упор и всички куршуми попадат в целта. Югославският крал Александър умира почти на място. Откарват го бързо в префектурата, където лекарите само установяват смъртта.
Години наред се носи легендата за последните мигове на краля, а публицистите добавят, че в префектурата кралят изрекъл своя политически завет: „Чувайте ми Югославию!“ Но това е невъзможно, тъй като след изстрелите Александър изпада в безсъзнание и вече не се съвзема.
На пръв поглед изглеждало като че ли френският министър на външните работи Луи Барту се е спасил от неочакваното покушение, понеже станал и направил няколко крачки. Но когато го откарват в лекарския кабинет навярно от уплаха, получава сърдечна криза и загубва сили. Лекарите заявяват, че раната не била смъртоносна и дори не била опасна, но министър Барту бе уморен седемдесет годишен човек.
При атентата загиват общо пет души: крал Александър, министър Барту, две жени, които са стояли на тротоара и самият атентатор, който умира в полицейския участък, след като успяват да го измъкнат от разярената тълпа. Генерал Георге и другите ранени оздравяват скоро.
В горния джоб на сакото на мъртвия атентатор полицията намира чехословашки паспорт на името на Келемен, зареден пистолет и бомба. На дясната му ръка имало татуировка — мъртвешки череп с кръстосани кости и девизът „Свобода или смърт“. Това е всичко, което полицията разкрива със сигурност за атентатора.
Според една версия, той се наричал Владимир Георгиев и бил член на македонска терористична организация, която действувала първоначално в България. По-късно се бил свързал с хърватските усташи и заедно с тях подготвил и извършил атентата в Марсилия.
„Усташа“ бе фашистка организация и нейните членове не само че симпатизираха на Хитлер и Мусолини, но с помощта на нацистка Германия и фашистка Италия създадоха няколко години след атентата в Марсилия „самостоятелна хърватска държава“ начело с изменника Анте Павелич.
Съгласно изявлението на Гибало, главен следовател на френската „Сюрете“, което фактически е единственото автентично описание на тогавашните събития, престъпникът се наричал Ветичко Керин Димитров, роден на 19 октомври 1897 г. в Каменица, България. Бил женен два пъти, действувал под различни имена, в полицията бил зарегистриран под името Келемен и под името Владимир Георгиев Черноземски. Именно под това име на 5 февруари 1932 г. софийският съд го осъжда на доживотен затвор като един от наемните убийци на Наум Томалевски. Келемен не оставаа дълго в затвора, още същата година е амнистиран и излиза на свобода. Убитият Наум Томалевски бил също член на организацията, на чиято съвест лежи атентатът в Марсилия, но изменил
и заговорниците решили сами да го очистят. Убиват го на 2 септември 1930 г.
Това наемно убийство не било единственото злодеяние на Келемен. Със свои помощници на 12 ноември 1924 г. той убил комунистическия депутат Димо Хаджидимов, след което успял да изчезне. Полицията така и не го открила. Осъдили го задочно на смърт под името Владимир Димитров. Присъдата била прочетена на 7 септември 1929 г., но Владимир Димитров никога и никъде не се е появявал.
Наистина атентатът в Марсилия бе проведем от сепаратистка фашистка организация, но в основата на атентата бяха секретните служби и подмолните организации на няколко държави. Френската „Сюрете“ установява, че от Будапеща, Цюрих, Евиен, Тонон и Париж във Франция пристигат общо шестима души, чиято задача е убийството на крал Александър. Това са Еугенцо
Кватерник-Крамер, Ветичко-Келемен, Мио Крал (роден на 17. IX. 1908 г. в Копривница) с документи на името Мална, после Звонимир Поспишил, т.е. Бе-неш, и Иван Раич, т. е. Новак. Единствената жена, около двадесет и пет годишна блондинка, по всяка вероятност се е наричала Мария Вондрачкова.
От чуждестранни източници те получават пари и оръжие — пистолети, бойни припаси и ръчни гранати, които с куфар един от тях пренася през границата. Митничарите изобщо не обърнали внимание. Всички се срещат във Версай, за да се договорят за подробностите, и Кватерник избира трима от най-сигурните, сред които е и Ветичко Керин Димитров. След това заминават през Авиньон за Екс-ан-Прованс.
След атентата и убийството на непосредствения атентатор Кватерник заминава за Торино, където се среща с Анте Павелич и му докладва за изпълнението на задачата. Останалите нямат това щастие — Мио Крал. Звонимир Поспишил и Иван Раич са арестувани и осъдени на дълги години лишаване от свобода. Кватерник и Анте Павелич са осъдени на смърт задочно. Както е известно, присъдата не бе изпълнена. Напротив, когато под покровителството на Хитлер Анте Павелич се издигна на върха на хърватската фашистка държава и през 1940 г. германските войски преминаха границите на Югославия, всички осъдени бяха освободени.