Атентати, които трябваше да променят света
- Автор: Боровичка Вацлав Павел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Милушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Атентати, които трябваше да променят света». Краткое содержание книги:
Добре подбраните и сполучливо описаните епизоди не само вълнуват читателя, но го и насочват към сериозни размисли.
Страшните зверства бяха дори легализирани. Райхсмаршал Гьоринг, който от всички нацисти заграби най-много еврейско имущество, свика на 12 ноември конференция, на която трябваше да бъдат определени следващите правила на неравностойната игра. След съвещанието бе дадено безсмислено и нечовечно нареждане. Въз основа на решение „поради вражеското отношение на евреите, които не се спират дори пред подло убийство, насочено срещу немския народ“, немските евреи трябваше да заплатят „на немския райх глоба в размер на един милиард райхсмарки“.
Но това не е всичко. От този ден немските евреи са напълно изключени от всякаква стопанска дейност и обществен живот. Хершел Гриншпан искаше да отмъсти за унижението на родителите си, той стреля в знак на протест за преследването на едноверците си и се надяваше, че светът ще чуе неговия изстрел. Нацистите използуваха атентата в свой интерес. Точно както преди пет години бяха използували пожара в Райхстага като по-вод за настъпление срещу немските комунисти. Не може да се изключи и предположението, че са включили убийството на фон Рат в политическите си планове. И след като по-късно бе неопровержимо доказано, че Райхстагът бе подпален от самите нацисти, за да си осигурят пред общественото мнение предлог за антикомунистически терор, и мнимият подпалвач Ван дер Любе бе само подставено лице и след като днес са добре известни нацистките методи, възниква въпросът, дали и Хершел Гриншпан не е бил подмамен помощник?
Нацистите предприеха „кристалната нощ“ на системно изтребване на евреите. Милиони евреи загинаха в газовите камери на концентрационните лагери. А колкото и странно да звучи, Хершел Гриншпан остана жив.
Отначало е във френски затвор, по-късно го преместват в килия на берлинското гестапо, а на 18 януари 1941 г. се оказва в концентрационния лагер Заксенхаузен с номер 35 181. В картотеката е отбеляано, че заслужава специално отношение. Атентаторът и доказаният убиец Гриншпан става привилегирован затворник на есесовеца Екариус, настанен е в килия в тухлената сграда на лагера, не бил дори длъжен да носи затворническите дрехи и номера, през деня можел свободно да се движи в сградата и се ползувал с още много други привилегии.
След войната в западния печат се появиха съобщения, че живее под друго име във Франция, че е женен и има две деца. Не остава ннщо друго, освен да си зададем въпроса, защо Хайдрих и шефът на гестапо Мюлер, защо Химлер и дори Гьоринг и Гьобелс пощадиха живота на евреина, който уби ариеца фон Рат. Нали той не само призна, че е извършил убийството, но и каза защо го е направил. Дали подареният му живот не е бил награда или се е намесила и случайността?
Адска машина срещу Хитлер
На 8 ноември 1939 г. бирарията на мюнхенския пи-воварен завод е пълна. В деня на годишнината от несполучливия нацистки метеж през 1923 г. Адолф Хитлер припомня на своите верни последователи трудното начало, преценява минали и предвещава бъдещи битки, хвали се и заплашва, а мъжете с кафяви ризи реват от възторг.
В 21.20 часа избухва бомбата с часовников механизъм, но Хитлер вече се е настанил в специалния бърз влак № 171, който единадесет минути след атентата потегля от Мюнхенската гара за Берлин.
Хитлер се измъква невредим. Дали това е само случайност или за сетен път се доказва връзката му с провидението, на която той толкова много набляга? Дали той наистина не е „получил сигнал от небето“ да напусне бирарията няколко минути по-рано от обичайното време? Бихме могли да повярваме и на случайността, ако не се бяха появили изведнъж твърде много случайности: Гьоринг и Химлер „случайно“ не пристигат на срещата и по този начин също се спасяват.
Няколко минути след атентата по етера лети важно съобщение, обозначено като „Geheime Reichssache“ и предназначено за всички управления на позицията и гестапо: „След като фюрерът завърши изказването си в бирарията на мюнхенския пивоварен заиод и я напусна, по-следва силен взрив, който причини много жертви. Несъмнено дело на неприятелски агенти. Внимание! Да се затворят границите! Всички лица, които се опитват при подозрителни обстоятелства да напуснат територията на Райха, да бъдат арестувани и незабавно да се съобщи на специалната комисии към управлението на гестапо в Мюнхен.“