Незнайко на Луната
- Автор: Носов Николай Николаевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дона Минчева
- Жанр: Сказки народов мира
Электронная книга - «Незнайко на Луната». Краткое содержание книги:
Той извади от джоба си картофените грудки и каза:
— Братлета, аз намерих тук ей тези неща. Може би стават за ядене, а?
Дребосъчетата погледнаха грудките и се засмяха.
— Ами че това са картофи! — рекоха те. — Могат да се изпекат.
— А вие можете ли?
— Има си хас да не можем! — извика Кутрето.
Той грабна картофите и ги понесе към огъня.
— Тогава, братлета, опечете ги, а аз ще донеса още!
При тези думи Скъперфилд стана от масата и закрачи към върбалака.
— Къде отиваш? — извикаха дребосъчетата.
— Ей сега ще се върна, братлета! Само за момент! — извика Скъперфилд и изчезна в храстите.
Той бързо се провря през върбалака, навлезе в картофената нива и почна да скубе стеблата заедно с грудките. После отдели грудките от корените, напълни си цилиндъра догоре и тръгна по обратния път. Изведнаж Скъперфилд почувствува, че някой го сграбчи изотзад за яката. Той разбра, че го е спипал пазачът, дръпна се силно и хукна да бяга.
— Ще те науча аз тебе! — викаше пазачът, като размахваше с всички сили чепатата тояга, която държеше в ръце.
Той няколко пъти успя да удари жестоко Скъперфилд по гърба с тоягата и прекрати преследването чак тогава, когато го вкара в дола.
Щом се намери отново в дола, Скъперфилд започна да размишлява накъде е по-добре да тръгне: надолу или нагоре. Да излезе от дола, не смееше от страх да не попадне отново пред очите на пазача. След като обсъди добре положението си, реши, че е по-добре все пак да тръгне нагоре, защото в такъв случай имаше повече изгледи да се измъкне.
Сметката му се оказа правилна. След като вървя половин час, той излезе от дола и видя в далечината път, по който сновяха насам-натам автомобили.
Скъперфилд се приближи до шосето с надеждата, че някой ще се смили над него и ще го закара до града. Щом се подадеше отдалеч кола, той започваше да размахва цилиндъра си. Скоро щастието му се усмихна. Едно дребосъче спря колата си, отвори вратичката и го покани да се качи.
— Къде искате да отидете? — попита го то, като запали мотора.
— В Лъженвил — отвърна Скъперфилд. — Най-добре е да се върна в къщи.
— В такъв случай трябва да тръгнете в обратната посока — каза дребосъчето. — Защото аз отивам в Давилон.
— Е, все едно! — махна с ръка Скъперфилд. — Ще отида най-напред в Давилон, а оттам с влака в Лъженвил. Тъкмо ще мога да се отбия при този мерзавец Ракс и да си уредя сметките с него, загдето ме върза за дървото. Трябва да си прибера и вещите, които оставих в неговата стая в хотела.
Скъперфилд започна да разказва на новия си познат подробно за своите приключения и за подлата постъпка на Ракс, като премълча само защо бяха тръгнали да пътуват заедно: Всичко, което се отнасяше до паричните му работи, Скъперфилд се стараеше да пази в тайна и никога не нарушаваше това си правило. Слушайки този разказ, дребосъчето се смееше с глас и беше много доволно, че съдбата му беше изпратила такъв забавен спътник. Впрочем скоро те се сбогуваха, тъй като пристигнаха в Давилон.
След като благодари на собственика на колата за оказаната му услуга, Скъперфилд се запъти право към хотела. Там му съобщиха, че Ракс още предишния ден е заминал за Грабенберг. Скъперфилд каза обаче, че трябва да си вземе нещата, които е оставил в стаята на Ракс. Той прибра обратно в цилиндъра си сапуна, кърпата за лице, носните кърпички и останалите предмети, включително гвоздеите и парчето медна жица, и се отправи за ресторанта. Там поръча да му сервират четири блюда и започна да яде, както се казва, за четирима.
След като се наобядва, Скъперфилд изпи бутилка минерална вода й реши, че сега вече нищо не му пречи да се върне в родния си Лъженвил. Както сами видяхме, случаят беше помогнал той да попадне в същия влак и дори в същия вагон, в който Незнайко и Козлето пътуваха за Сан-Комарик. А всички знаят, че Лъженвил се намира по пътя за Сан-Комарик.
Двадесет и втора глава
Как Незнайко и козлето пристигнаха в Сан-Комарик
Скъперфилд сложи извадените вещи на малката масичка до прозореца на вагона, огледа своя цилиндър внимателно и като откри върху него кално петно, залови се да го чисти с ръкав. Той се успокои едва тогава, когато размаза калта равномерно по целия цилиндър, после върна обратно извадените вещи, а цилиндъра скри под леглото. В този момент Скъперфилд видя минаващия през вагона кондуктор, узна от него, че влакът пристига в Лъженвил в три часа през нощта и го помоли да го събуди.
— Добре, добре — съгласи се кондукторът.
— Не „добре, добре“, а на всяка цена ще ме събудите! — измърмори Скъперфилд. — Моля да имате предвид, че аз спя извънредно дълбоко и непременно ще почна да ви моля да ме оставите да поспя още. Вие обаче не ме слушайте, а ме хванете за яката и ме изтласкайте вън от вагона.