Незнайко на Луната
- Автор: Носов Николай Николаевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дона Минчева
- Жанр: Сказки народов мира
Электронная книга - «Незнайко на Луната». Краткое содержание книги:
„Щом има дим, значи има и огън, а щом има огън, значи някъде готвят нещо“ — помисли си Скъперфилд. Той се огледа наоколо и забеляза в далечината гъсти върбови храсти, над които се издигаше струйка дим. Скъперфилд се затича с всичка сила, провря се през върбовите храсти и попадна на брега на една река. Той надникна иззад храстите и видя, че на това място реката правеше завой и образуваше малък полуостров. Плачущи върби с изкривени стебла се бяха навели над реката и потапяха във водата своите дълги клони със сребристозелени трепкащи листа. Прозрачни струйки вода тихо се плискаха в корените на дърветата. Две дребосъчета плуваха недалеч от брега и сякаш търсеха нещо. Едно след друго те се гмуркаха под водата, после излизаха на повърхността, енергично пръхтяха и изплюваха водата от устата си. Две други дребосъчета седяха на брега край запален огън и го подклаждаха със сухи съчки. До самата река, под клонеста стара върба се издигаше постройка, ни къща, ни колиба, а по-скоро някаква къщурка от приказките. И четирите й стени бяха изпъстрени с някакви непонятни картини. На една картинка беше нарисувано дребосъче с карирана пелерина и с лула между зъбите. На друга — също такова дребосъче с лула, но неизвестно защо, обърнато с главата надолу. Над преобърнатото дребосъче се виждаше някакъв огромен крак с лъсната като огледало обувка. До тях — буркан с черни боровинки, друг със зелени грахови шушулки, някаква глава с коси, покрити с бяла пухкава пяна, някаква уста, широко усмихната, и огромни, блестящи от белота зъби. След това пак някаква насапунисана глава, но този път легнала настрана, чашка горещо кафе, друг буркан с боровинки, огромна муха, отново крак… Всичко това беше без всякаква връзка и смисъл, сякаш някой налудничав художник, избягал на свобода, беше решил да разкраси със своята безумна четка попадналата на пътя му къщурка.
Но все пак не това смая Скъперфилд. Дъхът му секна от учудване, когато над входа на тази странна къщурка той видя табела, върху която с огромни печатни букви беше написано: Предприятие за макарони Скъперфилд — Каква е тая работа! — измърмори в недоумение Скъперфилд. — Отде се взе това макаронено предприятие, в дън земя да се провали дано! И кой им е дал правото да ми слагат името на този кафез? Или пък аз сънувам?
Той почна да търка с ръка очите си, но нито реката, нито дърветата, нито дребосъчетата, нито колибата с надписа — нищо не изчезваше.
— О щом това не е сън, тогава какво е? Подигравка ли? — кипна Скъперфилд и без да иска, сви юмруци от яд.
На нашия герой почна да му се струва, че всичко това е скроено нарочно от някого, който го е подчинил на волята си и го е накарал да скита по гори и блата, да скача от ботруна на ботруна, да се търкаля в дола само за да го примами тук и да му покаже този глупав надпис.
— Дивотия някаква! Хулиганство! Оскърбление на личността! Пълна безсмислица! — мърмореше Скъперфилд, препрочитайки за двадесети път поразилия го надпис.
Малко по малко той започна да си припомня, че някъде е виждал подобен надпис и че той изобщо му е твърде познат.
— А! — без малко не извика той изведнаж. — Спомних си! Та нали съм виждал този надпис на сандъчетата с макарони, които моята собствена фабрика за макарони произвежда, в дън земя да се проваля дано!
Той се вгледа по-добре и се убеди, че надписът действително беше поставен върху дълго шперплатово сандъче от макарони и че цялата къщурка беше построена от подобни сандъчета. Тук имаше и сандъчета от тютюн с изображение на дребосъче, което пуши с лула, и от сапун — с нарисувана сапунисана глава, и от зъбен прах — с нарисувани блестящо бели зъби.
В това време дребосъчетата, които се къпеха, бяха вече излезли от водата и се бяха присъединили към онези, които се грееха край огъня. Скъперфилд искаше да се приближи към тях, но се смути от това, че те не бяха съвсем облечени. Едното беше само по панталони и обувки, другото със сако, но без панталони, третото нямаше обувки, а четвъртото беше без шапка. Като видя, че те поставят на огъня голяма консервна кутия от домати да варят нещо в нея, той реши да остави настрана приличието и да се приближи към тях.
— Здравейте, драги приятели, ще се намери ли у вас нещичко за хапване? — попита той с жален глас. — Честна дума, цяла нощ не съм ял нищичко.