Незнайко на Луната
- Автор: Носов Николай Николаевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дона Минчева
- Жанр: Сказки народов мира
Электронная книга - «Незнайко на Луната». Краткое содержание книги:
С това приключенията на Скъперфилд не се свършиха. След безсънната нощ той беше загубил способността да мисли и бродеше напосоки! Освен това в гората още не беше достатъчно светло. Вървеше слепешком, блъскаше се в стеблата на дърветата и едва не си разби носа.
Най-после Скъперфилд все пак се измъкна от гората. Пред него се простираше зелена долина, тук-таме покрита със сивобели нетна, които той отначало помисли за сняг. Когато слезе в долината, разбра, че това съвсем не е сняг, а мъгла, която беше почнала да се сгъстява над изстиналата през нощта земя. Мъглата се стелеше толкова ниско и беше така гъста, че Скъперфилд сякаш газеше до шия във вода. Погледнато отстрани, изглеждаше, че над покрито с изпарения море, изпълнило цялата долина, плува само главата на Скъперфилд с нахлупен на нея черен цилиндър.
На самия Скъперфилд му се струваше, че ръцете, краката и цялото му тяло са изчезнали, а е останала единствено главата му, която се крепи неизвестно на какво. Когато случайно погледнеше надолу, той виждаше само неясните очертания на раменете си. Когато погледнеше пък нагоре, виждаше сребристата, припламваща с розови и синкави отблясъци повърхност на лунното небе, която му изглеждаше като натрупани една върху друга исполински металически скали, повиснали като по чудо във въздуха.
Разбира се, Скъперфилд и преди имаше възможност да се любува, колкото си иска, на красотата на сутрешното небе, но досега не му се беше случвало да се събужда толкова рано. Потопен до шия в мъглата, която се простираше наоколо чак до самия хоризонт, той беше сякаш насаме с пламтящото в чисти, нежни и блестящи тонове утринно небе и това зрелище го изпълваше с някакво възвишено и тържествено чувство. Струваше му се, че е открил в природата нова, непозната, невиждана от никого красота, и съжаляваше много, загдето никога не се беше учил да рисува, за да пресъздаде сега в краски тази величествена картина, да я отнесе със себе си и никога вече да не се разделя с нея.
Скъперфилд се чувствуваше цял преизпълнен с нещо ново, изпитваше необяснимо желание да прегърне простиращото се над него небе и имаше впечатлението, че само да протегне ръце и ще може да направи това. Той протегна ръце, но точно в този момент почвата изчезна под краката му и Скъперфилд се търкулна в един дол.
Той се преметна няколко пъти презглава, свлече се на дъното и остана да лежи по очи с разперени ръце. Дребните камъчета и буците суха пръст, които се търкаляха след него, го удряха още известно време по гърба. Скоро това движение престана. Скъперфилд се опипа навсякъде, убеди се, че няма счупени ребра, и пипнешком взе да търси около себе си падналия от главата му цилиндър. За щастие цилиндърът се оказа наблизо. Скъперфилд изтърси попадналите вътре в него камъчета, постави го отново на съответното място и почна да се озърта наоколо. Впрочем това беше съвсем безсмислено, защото през мъглата не се виждаше абсолютно нищо.
Опипвайки с бастун почвата пред себе си, Скъперфилд стигна до насрещния склон на дола и почна да се катери по него. На няколко пъти се подхлъзваше и се свличаше обратно надолу, но в края на краищата все пак успя да се изкачи на повърхността. Там си почина малко и щом забеляза, че мъглата почна да се разрежда, тръгна по-нататък.
Скоро мъглата съвсем се разпръсна и Скъперфилд разбра, че върви по рохкава почва, засадена с някакви тъмнозелени крехки храстчета, стигащи до коленете му. Той изтръгна едно стебло и видя да висят по корените му няколко жълтеникави грудки. Скъперфилд ги разгледа внимателно и почна да се досеща, че пред него се намираха най-обикновени картофи. Впрочем той не беше напълно уверен в предположението си, защото досега беше виждал само пържени или варени картофи, а освен това, неизвестно защо, си представяше, че картофите растат по дърветата.
Скъперфилд изтърси от пръстта една грудка, отхапа парченце от нея и се опита да го сдъвче. Суровият картоф му се стори извънредно невкусен и дори противен. Той съобрази все пак, че никой няма да отглежда съвсем безполезни растения, пъхна изровените пет-шест картофа в джоба си и продължи своя път.
Да върви по рохкавата почва и да се спъва на всяка крачка в картофените стебла беше много уморително. Скъперфилд всячески проклинаше дребосъчетата, които бяха измислили сякаш напук на него да разкопаят земята наоколо и да посадят на пътя му всички тези растения. Както и трябваше да се очаква, той все пак успя най-после да стигне до края на картофената нива. Като излезе на твърда почва, Скъперфилд въздъхна с облекчение и в същия момент отнякъде му замириса на дим. Тази миризма му навя спомена за топъл, домашен уют.