Незнайко на Луната
- Автор: Носов Николай Николаевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дона Минчева
- Жанр: Сказки народов мира
Электронная книга - «Незнайко на Луната». Краткое содержание книги:
— Може би ни очакват пред някой друг вагон — предположи Незнайко, като се повдигаше на пръсти и се мъчеше да види над главите на околните какво става пред другите вагони.
— Ще почакаме — отвърна Козлето. — Няма какво да бързаме. Скоро перонът ще опустее и те ще ни видят.
— Или пък ние тях — добави Незнайко.
— Разбира се — или пък ние тях — потвърди Козлето.
Скоро тълпата от пътници и посрещачи оредя, а след като влакът замина, разотидоха се и изпращачите. Перонът опустя и там не остана никой освен Незнайко и Козлето.
— Какво значи това? — чудеше се Козлето. — Право да си кажа, тези двамата, Мигача и Шмекерленд, никога не са ми вдъхвали доверие. Аз през цялото време очаквах, че те ще ни изиграят някой лош номер. Да не би пък да са сбъркали и да дойдат за следващия влак?
В този момент към тях се приближи един железничар с формена фуражка на глава и ги попита какво правят тук.
— Нас трябваше да ни посрещнат, разбирате ли, но не ни посрещнаха — обясни му Козлето.
— Е, като не са ви посрещнали сега, друг път ще ви посрещнат. Няма какво да стърчите тук. Правилникът забранява това.
— А кога ще пристигне следващият влак от Давилон? — попита Козлето.
— Утре пак по същото време — отвърна железничарят и се отдалечи.
— Не ни остава друго, освен да дойдем тук и утре. Може пък да са объркали дните — рече Козлето.
Те минаха през гарата и закрачиха по улицата.
— А сега какво ще правим? — попита Незнайко.
— Трябва да намерим отнякъде пари — отговори Козлето. — Защото ние с тебе нямаме дори за обед. А ни трябват и за нощуване.
— А откъде ще намерим пари?
— Е, ще трябва да потърсим работа. Ти работил ли си някога в ресторант?
— Никога в живота си.
— Най-добре е — каза Козлето — да се настаним в някой ресторант като келнери или готвачи. По-близко до яденето — поясни той. — Аз веднаж работих като портиер в един ресторант и гледах какво правят келнерите. Няма нищо трудно. Мъчното е само да се настаниш. Обикновено всички места са заети.
Щом минаха покрай един ресторант, Козлето смело отвори вратата и те с Незнайко влязоха вътре. За закуска беше вече късно, а за обед още рано, затова в ресторанта нямаше посетители. Съдържателят стоеше пред тезгяха на бюфета и загрижено тракаше на сметалото, изчислявайки приходите или разходите си. Козлето се обърна към него с въпроса:
— Не ви ли трябват келнери или готвач?
Съдържателят престана да трака на сметалото, изгледа от горе до долу Незнайко и Козлето и попита:
— А кой от вас е готвач?
— Аз съм готвач — отвърна Козлето. — А той е келнер.
— Какъв готвач си ти! — подигравателно рече съдържателят. — Готвачите обикновено са дебели, а ти я се виж какъв си слаб!
— Вие ме вземете, пък аз непременно ще напълнея — отвърна Козлето.
— Ти най-напред напълней, и чак тогава ще те взема! — сърдито измърмори съдържателят.
— А в такъв случай не може ли да вземете него за готвач? — посочи Козлето към Незнайко. — Струва ми се, че той е по-пълен от мене.
— Но нали ти каза, че е келнер, а не готвач — възрази съдържателят.
— Та какво от това? Той може да бъде и готвач!
— Можеш ли наистина да готвиш? — обърна се съдържателят към Незнайко.
— Не мога да ви кажа точно, защото нито веднаж не съм готвил! Трябва да се опитам.
— Не — отвърна съдържателят. — Такъв готвач не ми трябва. И изобщо не ми трябва готвач. Аз си имам вече.
— Тогава вземете го за помощник-готвач — предложи Козлето.
— И помощник не ми трябва.
— Вземете ни тогава за келнери.
— И келнери не ми трябват. Май и тези, които имам, ще се наложи да уволнявам. Не виждаш ли, никакви посетители няма.
— Е, вземете ни поне да мием съдовете — продължаваше да настоява Козлето.
— Наел съм жена да мие съдовете — махна с ръка съдържателят.
— Ей че магаре! — изруга Козлето съдържателя, когато те с Незнайко излязоха на улицата. — Я ми кажи, моля ти се, какво го интересува кой от нас двамата е готвач, ти или аз, щом въобще не му трябва готвач? Само дето си изгубихме времето в празни разговори.
В друг един ресторант разговорът почти се повтори. Като разбра, че Незнайко и Козлето бяха съгласни да работят в ресторанта му като готвачи, келнери, бюфетчици, скараджии, касиери, миячи на съдове, паркетчии, директори, нощни пазачи и портиери, съдържателят попита:
— И вие можете ли всичко това?