Незнайко на Луната
- Автор: Носов Николай Николаевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дона Минчева
- Жанр: Сказки народов мира
Электронная книга - «Незнайко на Луната». Краткое содержание книги:
Зает с тези приятни изчисления, Скъперфилд малко по малко забрави своите огорчения и настроението му се подобри. Точно в този миг бутилката окончателно се катурна, полетя надолу и го удари по челото.
— Ето на, винаги става така! — измърмори Скъперфилд, като се хвана за челото. — За всяко удоволствие трябва да се заплаща! Ех, че проклет живот, в дън земя да се провали дано!
Той опипа удареното си чело и се убеди, че този път се беше отървал само с цицина. Чувствувайки, че болката намалява, той се успокои и най-после заспа.
Влакът междувременно продължаваше да лети напред. Колелетата ритмично потракваха. Времето също не стоеше на едно място. Когато Скъперфилд заспа, беше вече късно след полунощ. Не се минаха и два часа и отпред заблестяха светлините на Лъженвил. Колелата затракаха по стрелките. Влакът постепенно намали ход и скоро спря.
Скъперфилд обаче продължаваше да спи. Кондукторът беше забравил да го събуди и си спомни за това чак когато влакът беше подминал гарата.
— Гледай ти работа! — извика той, като се изправи пред спящия Скъперфилд. — Струва ми се, че този чудак искаше да слезе в Лъженвил… Да, да, вярно! Е, нищо, ще го сваля на следващата спирка, а в Лъженвил да се върне с работническия влак. И без това не може да се направи нищо друго!
Кондукторът реши засега да не буди Скъперфилд, за да избегне нежелателни разправии. Щом влакът спря на следващата станция със странното название „Паноптикум“, той започна да го дърпа за рамото и да вика:
— Ставайте по-бърже, трябва да слизате!
Но Скъперфилд само го блъскаше с ръка и продължаваше да хърка, сякаш не се отнасяше до него. Виждайки, че влакът скоро ще отмине и тази гара, кондукторът се ядоса не на шега и изкрещя право в ухото на Скъперфилд:
— Слушайте, драги господине, престанете да се втелявате, иначе ще трябва да платите глоба, загдето пътувате без билет! Билетът ви беше само до Лъженвил.
Щом чу, че ще трябва, да плаща за нещо, макар и не разбрал за какво, Скъперфилд се окопити за миг, скочи от леглото и безсмислено се втренчи в кондуктора. Възползувал се това, кондукторът го хвана за яката, повлече го към изхода и го изблъска на перона. После се върна обратно, вдигна вестника, който се търкаляше на пода, извади изпод леглото цилиндъра, пълен с какво ли не, приближи се до вратата на вагона и напъха всичко това в ръцете на смаяния Скъперфилд. Скъперфилд искаше да го попита нещо и вече беше отворил уста, но А очно в този момент влакът потегли и той така си и остана на перона, с отворена уста.
Незнайко и Козлето дори не чуха какво се случи през нощта. Те спяха достатъчно дълбоко, защото предишната нощ не бяха успели да се наспят добре поради кошмарите, причинени от киното. Отдавна беше вече съмнало, а те продължаваха да спят и сигурно щяха да пропуснат Сан-Комарик, ако не беше ги разбудил кондукторът.
— Ей! — викна им той. — Изглежда, че и на вас ви се иска да пропуснете гарата си! Хайде ставайте!
Тъй като Незнайко и Козлето не се и помръднаха, кондукторът започна да удря по леглата им със стоманените клещи, с които дупчеше билетите. Незнайко и Козлето чуха ударите и се събудиха.
И точно навреме! Влакът наближаваше вече гарата. Много пътници с куфари и вързопи в ръце се тълпяха пред вратата на вагона. Незнайко и Козлето скочиха от леглата си долу и също почнаха да се промъкват към изхода.
Сан-Комарик беше голям град, затова тук слизаха много пътници. Щом влакът спря, широкият перон моментално се изпълни с новопристигнали, които се смесиха веднага с посрещачите, заминаващите и изпращачите. Незнайко и Козлето слязоха от вагона и почнаха да се оглеждат наоколо, надявайки се да видят в пъстрата тълпа Мигача и Шмекерленд. Пред тях се мяркаха множество лица, но нито едно от тях не приличаше нито на Мигача, нито на Шмекерленд.