Незнайко на Луната

„Да, братлета, да спиш във влака не е като да спиш в хралупа!“

Той вече беше готов да потъне в дълбок сън, когато внезапно реши да провери дали някой не му е отмъкнал цилиндъра изпод леглото. Скъперфилд пъхна ръка отдолу и се убеди, че цилиндърът е на мястото си. Това го успокои, но точно в този момент си спомни, кой знае защо, за бастуна. Той опипа с ръка пода и като не намери бастуна, почна да го търси най-напред при себе си в леглото, после в леглото на шишкото, който в това време вече хъркаше; надникна дори в горните легла, където спяха Незнайко и Козлето. Бастуна го нямаше никъде.

— А да не съм се качил на влака вече без бастун? — мярна се в главата му мисъл. — Да не съм го забравил някъде?

И почна да си спомня, че наистина отдавна не беше виждал своя бастун, и постепенно му стана ясно, че го е забравил или в хотела, където се беше отбивал, за да си прибере нещата, или в колата на дребосъчето, докарало го в Давилон, или пък при дребосъчетата, които го бяха черпили с чай.

— Ами ако е останал в хралупата? — едва не извика Скъперфилд.

Той вече се готвеше да поиска да спрат влака, защото реши да се върне и да търси бастуна, но съобрази, че това ще му излезе много по-скъпо, отколкото да си купи нов бастун. Ето защо Скъперфилд сложи отново главата си на възглавницата и се помъчи да заспи. Мисълта, че ще трябва да похарчи пари, за да си набави нов бастун, не го оставяше на спокойствие. Той с всичка сила се мъчеше да си припомни къде е оставил бастуна, но помнеше само това, че го беше държал в ръце, когато удари с него Шмекерленд по главата.

„Но здравата го пернах тогава!“ — помисли си той.

Тази мисъл все пак не му, донесе облекчение. Неприятното чувство продължаваше да го измъчва. Той си спомняше колко беше платил за бастуна и се проклинаше, загдето беше купил бастун с костена дръжка, а не с желязна, което щеше да му струва по-евтино.

Не се знае докога щяха да продължават мъките му, ако не беше се случило нещо непредвидено.

Преди да си легнат да спят, Незнайко и Козлето решиха да си пийнат сироп с газирана вода. Те отвориха бутилката, изпиха половината течност, а другата половина оставиха за през нощта. За да не се обърне бутилката случайно, Козлето я изправи на леглото си до стената на вагона и я затисна отстрани с възглавницата, на която спеше. От люлеенето на вагона през нощта възглавницата се беше изместила постепенно встрани, бутилката се беше наклонила и сиропът с газираната вода започна да капе. Скъперфилд, който беше точно под Козлето, моментално забеляза че отгоре капе някаква течност. Той подложи длан, събра в нея няколко капки, близна ги с език и установи, че капеше сироп с газирана вода. Скъперфилд реши, че е неблагоразумно да остави това полезно питие да се изхаби, затова подложи уста, мъчейки се да я разтвори колкото се може по-широко. В това време бутилката се беше наклонила повече и водата потече на тънка струйка. Скъперфилд с удоволствие гълташе тази сладка, ароматна, приятно щипеща езика течност и пресмяташе на ум колко щеше да му струва газираната вода със сироп, ако трябваше да я плати. Тази сума той извади от парите, които беше похарчил за покупката на изгубения си бастун, и изпитваше удоволствие, че щетата му сякаш намаляваше. Бутилката в това време се наклони още повече и газираната вода потече непрекъснато. Едновременно с това течаха и мислите в главата на Скъперфилд. Увличайки се постепенно, той почна да мечтае колко хубаво щеше да бъде, ако при всяко пътуване с влак му се удаваше да изпие поне една бутилка газирана вода безплатно. Той раздели цената на изгубения бастун на цената на една бутилка газирана вода със сироп и намери колко пътувания с влак трябва да направи, за да си върне похарчените за бастуна пари.