Незнайко на Луната
- Автор: Носов Николай Николаевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дона Минчева
- Жанр: Сказки народов мира
Электронная книга - «Незнайко на Луната». Краткое содержание книги:
Думите му предизвикаха бурен смях. Дребосъчета което беше без риза, падна по гръб от смях и почна да рита с крака във въздуха. А това, което беше без панталони, се удряше с длани по голите колене и викаше:
— Какво? Как го каза? Цяла нощ не съм ял, така ли? Ха-ха-ха!… Прощавай, братле — рече той най-после. — Ние живеем според правилото: пет минути смях заменят един самун хляб. Затова щом ни се падне да се посмеем, правим го не по-малко от пет минути.
— Че толкова ли е смешно това, което казах? — попита Скъперфилд.
— Разбира се, бе братле! Кой яде през нощта? Ние помислихме, че ти се е случило кой знае какво, а ти говориш: цяла нощ не съм ял!
Те отново се разсмяха, а Скъперфилд каза:
— Де да беше само това! Но вчера не съм и обядвал! Проклетият му Ракс обеща да ме нагости, а вместо обед ме закара в гората и ме върза за едно дърво.
Думите на Скъперфилд предизвикаха нов пристъп на смях у дребосъчетата.
— Какво? — викаха те. — Вързал те за дърво ли? Нагостил те е, няма какво да се каже! Този Ракс сигурно е голям шегаджия!
И този път те се смяха не по-малко от пет минути. Най-после дребосъчето със сакото каза:
— Ти, братле, както изглежда, си добър момък. С тебе няма да ни е скучно. Само че за съжаление не можем да ти предложим нищо за ядене. Искахме да наловим раци за закуска, но днес ловът излезе несполучлив. Крият се, проклетниците, толкова надълбоко, че не можеш ги стигна, а водата сутрин е толкова студена, че е невъзможно да изтраеш дълго. Виж, ако желаеш, можеш да пиеш с нас чай. Ей, Кутре, обърна се той към босото дребосъче. — Я донеси още едно канче и почни да наливаш чая. Днес е твой ред.
Кутрето бързо донесе пет консервни кутии и ги сложи на масата, скована от два големи сандъка. После свали от огъня кутията от домати и почна да налива вряла вода в консервните кутия.
— Заповядайте на масата — покани той останалите, като привърши работата си.
Всички насядаха на сандъчета, които тук заменяха столовете. Скъперфилд също седна. Като видя, че всички взеха консервните кутии и почнаха да сърбат от тях, той също взе своята, сръбна от нея и откри, че там нямаше чай, а чиста вряла вода.
— Че къде е чаят? — попита той в недоумение.
— Та точно това е чаят — обясни Кутрето. — Наистина в него няма чай, но това е специален чай без чай. Сега модата е такава.
— Хм! — промърмори Скъперфилд. — Е, чаят, това е наистина предразсъдък! По дяволите! И без това не е много полезен за организма. Но къде е захарта?
Този въпрос предизвика нов взрив от смях. Дребосъчето без панталони така прихна над своята кутия, че горещата вода се плисна право върху голите му колене. А Кутрето каза:
— Прощавай, братле, но нямаме и захар. Няма с какво да си купим. Отдавна вече пием чай без захар.
— Каква е ползата тогава да се наливаме с чиста вода? — мрачно измърмори Скъперфилд.
— Е, братле, не говори така, полза има — рече този без ризата. — Ето ти например си измръзнал през нощта, организмът ти е изстинал. Трябва да се затопли. Но как? Пийнеш ли си гореща водичка, горещата водичка ще тръгне по всичките ти жили и ще ти стане по-топло. Пък и стомахът ти няма да бъде празен. И водата е хранителна.
— Кофа вода се равнява на чаша сметана — добави Кутрето. — Това отдавна е известно на науката.
Всички отново се разсмяха.
— Кои сте вие, братлета? И с какво се занимавате? — попита Скъперфилд, като се залови да сърба горещата вода.
— Ние, братле, сме от тъй наречената дрипава команда. Не си ли чувал, че съществува такава специалност? — отвърна този, който беше без риза. — Едно време и ние не бяхме по-лоши от другите, но след като си изгубихме работата, слязохме, тъй да се каже, на дъното. Цялото ни нещастие е там, че на всеки от нас не достига по нещо. Ето виждаш ли, аз нямам дори риза на гърба си, този няма обувки, онзи ходи без шапка. Я се опитай да се покажеш в града без обувки или дори само без шапка — фантетата веднага ще те арестуват и ще те изпратят на Острова на глупците.
— Разбира се, това е в реда на нещата — потвърди Скъперфилд.
— Ето защо в града няма живот за нас, както виждаш, но и ние без града не можем. Ето на, аз ще взема сега рибата на Кутрето и ще отида в града. Може би ще успея да изкарам нещо отнякъде. А утре Кутрето ще обуе моите обувки и на свой ред ще тръгне по печалба. Тъй се и препитаваме криво-ляво ден след ден: двама седят в къщи, а други двама отиват да си търсят късмета. С една дума — лошо! Чувствувам, че сега вече не можем се отърва от сиромашията.
След като се насърба с горещата вода, Скъперфилд усети, че действително му стана по-топло, макар да не чувствуваше някаква особена ситост.