Незнайко на Луната
- Автор: Носов Николай Николаевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дона Минчева
- Жанр: Сказки народов мира
Электронная книга - «Незнайко на Луната». Краткое содержание книги:
Поради преживените вълнения чувството за глад беше съвсем изчезнало у него, с други думи, той нямаше никакъв апетит. Трябва да отбележим, че това е едно твърде често наблюдавано явление. Всеки знае по себе си, че различните чувства не могат да ни владеят едновременно. Обикновено по-силното чувство измества всички по-слаби от него чувства и тогава ние забравяме неща, които преди това са ни изглеждали извънредно важни. Именно това обстоятелство обърна вниманието на Скъперфилд. Той забеляза, че вече не му се яде и разбра, че от вълнение гладът му е изчезнал. Това откритие го наведе на мисълта, че може да направи икономия от храната, ако например добре се разтревожи преди закуска или обед. Достатъчно беше за това да подхване някакъв неприятен разговор или просто да се скара с някого.
Увлечен от тези оригинални мисли, Скъперфилд не забеляза как неусетно гладът отново започна да се обажда. Той го осъзна чак когато му прималя под лъжичката. Скъперфилд знаеше, че заблудилите се в гората обикновено утоляват глада си с горски плодове, лешници или гъби. Започна старателно да се оглежда наоколо, обаче никъде не видя нито лешници, нито ягоди, нито дори гъби. Изгубил надежда да намери нещо за ядене, Скъперфилд се опита да дъвче трева, но тя беше горчива и той веднага с отвращение я изплю. Тъй както се беше загледал встрани, Скъперфилд не забеляза как навлезе в някакво тресавище. Усети, че върви по неустойчива почва и реши да заобиколи опасното място, но земята почна да се огъва под краката му. Изплашен, Скъперфилд побърза да се върне обратно, но само след няколко крачки попадна право в една локва. Виждайки се заобиколен отвсякъде с рядка блатна кал, Скъперфилд започна да скача от буца на буца. С голям труд успя най-после да излезе на твърда почва, но там пък попадна в гъсталак от бодили. Скъперфилд се измъкна от бодилите и седна на тревата, за да си почине малко.
Не можа обаче да седи дълго, защото беше нападнат от червеникави блатни мравки, чиито ухапвания, както е известно, са твърде болезнени. Без да подозира, беше седнал върху мравуняка им. Отначало Скъперфилд тъпчеше с крака мравките и ги удряше с бастуна, но като видя, че от това техният брой не намалява, реши да напусне бойното поле и да отстъпи. В същия момент забеляза, че наоколо му се беше стъмнило. Скъперфилд съобрази, че денят беше към своя край и ускори крачки. Мисълта, че му предстои да прекара нощта в гората, го караше да настръхва. От време на време му се струваше, че дърветата почват да оредяват и всеки момент ще излезе от гората, но това бяха лъжливи впечатления. Гората не се свършваше, а мракът се сгъстяваше все повече и повече.
Скъперфилд разбра, че след няколко минути ще настъпи пълна тъмнина и почна да търси място за пренощуване. В едно от дърветата забеляза голяма хралупа, толкова нависоко, колкото да може да я стигне. Скъперфилд реши, че едва ли ще намери по-добро място от това, вмъкна се в хралупата и се приготви да спи.
Хралупата се оказа доста просторна. В нея можеше да се седи със сгънати крака и с гръб, опрян в стената. Скъперфилд намери, че това е много удобно, тъй като дъното на хралупата беше постлано с дебел пласт сухи, миналогодишни листа. Той сне от главата си цилиндъра, сложи го в дъното на хралупата наред с бастуна и реши да заспи колкото може по-бързо. Острото чувство на глад обаче прогонваше съня му. Освен това почнаха да го болят краката. Скъперфилд помисли, че краката го болят, защото не е свикнал да спи с обувки, и се събу. Но краката не престанаха да го болят. При това болеше го вече и гърбът, и цялото тяло. Стана му ясно, че ако можеше да се изтегне в целия си ръст, болката щеше да изчезне, но в хралупата беше невъзможно да се легне. Там можеше само да се седи, и то прегънат на две.
С настъпването на нощта температурата се понижи и Скъперфилд взе да мръзне. Чувствувайки, че студът го пронизва все повече и повече, той отново се обу, нахлупи си цилиндъра на главата, повдигна яката на сакото си и сложи в скута си бастуна и чековата си книжка. От това обаче не му стана по-топло. Досега Скъперфилд сляпо вярваше, че чековата му книжка, с която никога не се разделяше, е в състояние да го избави от всякаква беда. Но този път той на собствения си гръб се убеди, че има все пак случаи, когато ни банковият чек, ни наличните пари могат да имат някаква стойност.
Когато почувствува, че съвсем се вкочанява, Скъперфилд се измъкна от хралупата и започна да скача около дървото. След, това направи цяла серия гимнастически упражнения в бързо темпо.
Това му помогна. Но не за дълго. Щом се вмъкна обратно в хралупата, отново започнаха да го побиват студени тръпки. Няколко пъти през нощта Скъперфилд излизаше от убежището си, подскачаше като скакалец, за да се постопли, и гризеше кората на дърветата, опитвайки се да си утоли глада. През цялата нощ за миг не затвори очи и се чувствуваше толкова изморен, сякаш: беше пренасял камъни. Нощта му се стори безкрайно дълга и щом почна да се разсъмва, напусна негостоприемното си убежище, учуден, че все пак е оцелял.