Луната е наставница сурова
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Луната е наставница сурова». Краткое содержание книги:
„Луната е наставница сурова“ е великолепна научнофантастична история в класическите традиции на „твърдата“ фантастика, гарнирана с лекота, хумор и динамичност, с която през 1967 г. печели наградата „Хюго“ за най-добър роман.
Луната е превърната в световен затвор, където земните власти изпращат най-неудобните хора. Поколенията се сменят, но стремежът им за свобода не угасва. Триста години след създаването на САЩ лунните затворници се опълчват срещу Земята. На тяхна страна са хилядите километри разстояние и суперкомпютър с чувство за хумор.
Това накара шестима от тях да врекнат едновременно. Някой възрази срещу употребата на израза „държавата Свободна Луна“. Била просто Луната, земната Луна, спътник на Земята и собственост на ФН, също като Антарктика, а тия заседания били само един фарс.
С последното бях склонен да се съглася. Председателят помоли съответния представител на Северна Америка да се придържа към установения ред, като отправя забележките си чрез него. И да разбираме ли от заключителната реплика на свидетеля, че този така наречен режим де факто смята да се намеси в системата за депортиране?
Проф се хвана за това и му го върна:
— Достопочтени председателю, аз самият бях депортиран, а сега Луната е моята обичана родина. Колегата ми тук, уважаемият заместник-министър на външните работи полковник О’Кели Дейвис — аз? — е роден на Луната и е горд, че произхожда от четирима депортирани. Отхвърлените от вас направиха Луната силна. Дайте ни вашите бедни и безправни, ще ги посрещнем с отворени обятия. Ние имаме място за тях, горе-долу четиридесет милиона квадратни километра (повече от територията на цяла Африка), почти напълно незаети. И още нещо. Тъй като при нашия начин на живот обитаваме не територия, ами пространство, никой ум не би могъл да си въобрази деня, когато лунатиците ще откажат да приютят предния кораб с уморени бездомници…
Председателят вметна:
— Напомням на свидетеля да се въздържа от произнасяне на речи. Смятам, че вашето словоизлияние означава едно — групата, която представяте, е съгласна да приема затворници, както е било и досега.
— Не, сър.
— Моля? Изяснете ни това.
— Днес щом някой имигрант стъпи на Луната, той вече е свободен човек, независимо от предишното си положение, и може да отиде където го зове душата.
— Нима? Тогава какво ще попречи на депортирания да прекоси космодрума, да се качи на друг кораб и да се върне тук? Признавам, че съм озадачен от вашата привидна готовност да ги приемете… но ние не ги искаме. Става дума за нашия хуманен начин да се отървем от непоправимите, които иначе би трябвало да екзекутираме.
(Можех да му изтъкна няколко неща, способни да предотвратят описаната от него картинка. Очевидно не бе стъпвал на Луната. Ако говорим за „непоправимите“, стига наистина да има такива хора, нашите порядки ги елиминират по-бързо, отколкото Земята някога го е правила. Когато бях съвсем млад, пратиха ни някакъв гангстерски бос, май беше от Лос Анджелис. Пристигна с цяла свита лакеи и телохранители, наперен и готов да тури ръка на Луната, както според слуховете се наложил в един затвор накъде долу.
Никой от тях не изкара и две седмици. А гангстерският бос не стигна и до казармите. Не слушал, докато му обяснявали как да си сложи скафандъра.)
— Доколкото зависи от нас, сър — отговори Проф, — нищо не би спряло човека да се върне у дома. Но може би земната полиция би го накарала да се позамисли преди това. Никога не съм чувал за депортиран, който разполага с достатъчно средства да си купи билет за връщане. Нима наистина виждате проблем тук? Корабите са ваши, ние нямаме свой космически флот — и нека добавя, че съжаляваме за отлагането на полета до Луната през юли. Не се оплаквам, че това принуди моя колега и мен — Проф поспря, за да се усмихне — да изберем твърде необичаен метод за пътуване. Просто се надявам, че този случай не е знак за определена политика. Луната няма спорни въпроси с вас, корабите ви са добре дошли, вашите търговци също, ние сме в мирни отношения и така бихме желали да продължи. Моля да отбележите, че всички пратки зърно пристигат по график.
(Професорът винаги си е имал дарба да сменя темата.)
После човъркаха дреболии. Досадникът от Северна Америка искаше да знае какво всъщност се е случило с Над… спря се. С Управителя. Със сенатора Хобарт. Проф отвърна, че прекарал инсулт (значи „преврат“ означавало „инсулт“) и вече не можел да изпълнява задълженията си, но инак бил относително добре и за него се полагали денонощни медицински грижи. Сетне добави замислено, че от известно време подозирал отслабване на способностите у възрастния джентълмен. Особено с оглед на неблагоразумните му постъпки през последната година… най-вече многобройните нарушения на правата на свободни граждани, включително на онези, които не са и никога не са били депортирани.