Луната е наставница сурова
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Луната е наставница сурова». Краткое содержание книги:
„Луната е наставница сурова“ е великолепна научнофантастична история в класическите традиции на „твърдата“ фантастика, гарнирана с лекота, хумор и динамичност, с която през 1967 г. печели наградата „Хюго“ за най-добър роман.
Луната е превърната в световен затвор, където земните власти изпращат най-неудобните хора. Поколенията се сменят, но стремежът им за свобода не угасва. Триста години след създаването на САЩ лунните затворници се опълчват срещу Земята. На тяхна страна са хилядите километри разстояние и суперкомпютър с чувство за хумор.
Не беше трудно да им пробутваме тая история. Когато нахалните учени успяха да пратят новината за нашия преврат, съобщиха, че Надзирателят бил убит… а Майк го представяше за жив и на работа, говорейки вместо него. Щом земните клечки от Управата настояха шефът сам да обясни нелепите слухове, Майк се посъветва с Проф, след това се свърза и направи убедителна имитация на слабоумие, като едновременно отрече, потвърди и обърка всяка подробност. Последва нашето изявление, от този момент надзирателят повече не отвръщаше на обажданията дори чрез своето компютърно alter ego. Три дни по-късно обявихме независимостта на Луната.
Човекът от Северна Америка желаеше да научи какво би ги убедило, че и една дума от всичко това отговаря на истината? Бернардо де ла Пас го дари с усмивката си на светец и положи усилие да разпери слабите си ръце, преди да ги отпусне върху одеялото:
— Каним достопочтения представител на Северна Америка да отиде на Луната, да види сенатора Хобарт на болничното му легло и сам да се увери. Всъщност всеки жител на Земята е добре дошъл по всяко време при нас, за да научи каквото пожелае. Предлагаме да установим дружески отношения, да има мир, няма какво да крием. Единствено ме огорчава фактът, че моята страна не може да осигури транспортни средства, поради което трябва да разчитаме на вас.
Китайският представител замислено се взираше в Проф. Дума не проронваше, но и нищо не пропускаше.
Председателят прекъсна заседанието до три следобед. Предоставиха ни стая за почивка и ни пратиха обяд. Исках да говоря с Проф, обаче той завъртя глава, огледа ъглите и се тупна с пръст по ухото. Млъкнах. Приятелчето задряма, аз свалих облегалката на количката и се присъединих към него. На Земята спяхме колкото може по-често. Помагаше. Недостатъчно.
Чак до четири не ни откараха обратно, комисията вече се беше събрала. Достопочтеният председател наруши собствената си забрана за речи и се разпростря надълго в стил „повече сме натъжени, отколкото разгневени“.
Започна, като ни напомни, че Лунната управа е попечителски орган без политически функции, натоварен с важната задача да попречи на Луната — или както някои я наричат, Свободната Луна — да бъде използвана за военни цели. Каза ни, че тя изпълнявала свещения си дълг почти цял век, докато правителства падали и други идвали на тяхно място, съюзи се рушали и създавали отново. И още по-точно, тази Управа била по-стара от самите Федерирани нации (първа харта за учредяването й била приета от предишната международна организация) и толкова добре си вършела работата, че преживяла войни, смутове и промени.
(Това нещо ново ли беше? Но вече сами забелязваме накъде биеше председателят.)
— Лунната управа не може да се откаже от своя дълг на попечител — тържествено ни заяви той. — Обаче не виждам непреодолими препятствия пред лунните колонисти, при показана политическа зрелост, по пътя им към някаква степен на автономия. Разбира се, бихме могли да я обсъдим. Много ще зависи от вашето поведение. Би трябвало да кажа — от поведението на всички вас, колонистите. Имаше бунтове и унищожаване на собственост. Това е недопустимо.
Очаквах да спомене деветдесетте мъртви драгуни. Изобщо не продума за тях. Е, от мен никога няма да стане държавник, липсва ми подходът, който царува по високите етажи.
— Налага се да възстановите нанесените щети — продължи човечето. — И да понесете отговорността. Ако органът, наричан от вас Конгрес, успее да гарантира тия неща, мнението на нашата комисия е, че след време същият този Конгрес може да се превърне в пълномощник на Управата по много от вътрешните ви проблеми. Наистина логично е една стабилна местна администрация след определен период да поеме доста от задълженията, падащи се сега на Управителя, и даже да получи разрешение да прати делегат без право на глас в Общото събрание. Но такова признание следва да се заслужи. И друго искам да ви бъде ясно. Луната, основният спътник на Земята, съвсем естествено ще остане во веки веков обща собственост на земните народи. Тя не принадлежи на шепата хора, които по стечение на историческите обстоятелства живеят там. Свещеният дълг, възложен на Лунната управа, е и винаги трябва да бъде върховен закон за вас.
(Исторически обстоятелства, а? Очаквах Проф да му натика в гърлото тези думи. Мислех, че ще каже… Не, никога не съм знаел някъде ще избие Проф. Но ето какво наистина каза.)
След като изчака продължилото няколко секунди мълчание, той атакува:
— Достопочтени председателю, тоя път кого ще пратите в изгнание?
— Мо-оля?!
— Решихте ли вече кой от вас ще отиде в изгнание? Вашият заместник на Хобарт Морт не иска съответния пост. — Вярно беше, предпочиташе да остане жив. — В момента се занимава с тази работа само защото го помолихме. Щом упорствате в убеждението си, че не сме независими, значи смятате да назначите нов Надзирател.