Луната е наставница сурова
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Луната е наставница сурова». Краткое содержание книги:
„Луната е наставница сурова“ е великолепна научнофантастична история в класическите традиции на „твърдата“ фантастика, гарнирана с лекота, хумор и динамичност, с която през 1967 г. печели наградата „Хюго“ за най-добър роман.
Луната е превърната в световен затвор, където земните власти изпращат най-неудобните хора. Поколенията се сменят, но стремежът им за свобода не угасва. Триста години след създаването на САЩ лунните затворници се опълчват срещу Земята. На тяхна страна са хилядите километри разстояние и суперкомпютър с чувство за хумор.
— Управител!
— Надзирател. Да не си играем с думите. Макар че, ако знаехме кой е той, с радост бихме го наричали посланик. Бихме могли да си сътрудничим с него, без да е необходимо да го придружават и въоръжени бандити… които изнасилват и убиват нашите жени!
— Моля да се придържате към установения ред! Задължавам свидетеля да спазва реда!
— Не аз го нарушавам, достопочтени председателю. Това действително бяха изнасилвания и най-гнусни убийства. Но вече са минало, сега трябва да отправим поглед към бъдещето. И така, кого възнамерявате да пратите в изгнание?
Проф с усилие се надигна на лакът и моя милост отведнъж застана нащрек — беше сигнал.
— Защото вие, господа, знаете, че и аз като изгнаник само временно се връщам на планетата, която ме лиши от всичко. Да, ние сме нещастници, които…
Припадна. Скочих от количката и също припаднах, докато се опитвах да стигна до него.
Не беше просто актьорско изпълнение, въпреки че действах по сигнал. Да станеш внезапно на Земята е страхотно натоварване за сърцето. Тежкото притегляне ме сграбчи и ме просна на пода.
17
И двамата не пострадахме, но пък предизвикахме сочни извънредни новини, понеже прехвърлих записа на граф Стю Лажуайе, а той го предаде на своите наемници. Много заглавия бяха с нас: Стю обработи както трябва информацията. УПРАВАТА ЩЕ СЕ ОТЪРВЕ ЛИ ОТ НЯКОЙ НЕУДОБЕН? — ПОСЛАНИКЪТ НА ЛУНАТА ПРИПАДА ПРИ ВРАЖДЕБЕН РАЗПИТ С ВИК „ИЗГНАНИЦИ!“ — ПРОФЕСОР ДЕ ЛА ПАС ОБВИНЯВА (Четете на стр. 8).
Ех, не всички бяха доброжелателни. В Индия най-близо до настроението в наша полза бе редакционната статия на „Ню Индия Таймс“, която настояваше да се изясни дали Управата не рискува хляба на народа, като не желае да се споразумее с лунните бунтовници. Предлагаха се известни отстъпки в името на увеличените доставки зърно. Статията беше претъпкана с раздута статистика, защото Луната не изхранваше „сто милиона индуси“, освен ако приемете нашето жито като разликата между полугладно съществуване и смърт от глад.
От друга страна, най-четеният вестник в Ню Йорк изрази мнението си, че Управата е сгрешила, като въобще ни отделила време, понеже затворниците разбират само езика на плющящия бич. Трябвало при нас да кацнат войски, да възстановят реда, да избесят виновните и да оставят окупационни части.
В дивизията „Драгуни на мира“, откъдето бяха взели нашите бивши потисници, избухнаха кратки безредици, потушени набързо. Започнали със слуха, че точно тях щели да натоварят в корабите за Луната. Но недоволството им не затихна съвсем; Стю наемаше все хора, печени в своя занаят.
На следващата сутрин получихме запитване дали професор Де ла Пас се чувства достатъчно добре, за да възобновим дискусията. Отидохме, а комисията осигури лекар и сестра да се грижат за Проф. Сега обаче ни претърсиха и извадиха регистратора от джоба ми.
Дадох го, без да вдигам много врява — беше японска измишльотина, която Стю ми връчи с цел да бъде намерена. В ръка номер шест имаше вдлъбнатина, предназначена за енергиен източник, но подходяща по размери за моя собствен регистратор. Този ден не ми трябваше захранване за ръката, а пък повечето хора, дори закоравелите полицаи, не обичат да докосват протези.
Пренебрегнахме всичко наприказвано вчера… само дето достопочтеният председател започна, като ни сгълча за „нарушаване секретността на закрито заседание“.
Проф отговори, че поне за нас то не е такова и с удоволствие бихме приветствали присъствието на журналисти, видеоекипи, граждани — всеки желаещ, защото държавата Свободна Луна няма какво да крие.
Председателят отбеляза високомерно, че не така наречената свободна държава контролира протичането на тези заседания. Те наистина били закрити, не било разрешено обсъждането им извън тая зала и той издавал такава заповед.
Проф ме погледна:
— Полковник, ще ми помогнете ли?
Размърдах с копчета количката, заобиколих неговата носилка и започнах да я избутвам към вратата, преди земяните да се усетят, че това е предварително подготвен блъф. Де ла Пас позволи да го убедят, че е необходимо да остане, но без да обещава нищо. Трудно е да принудиш човек, който припада от превъзбуда.
Председателят на комисията каза, че вчера имало много излишни неща, били коментирани въпроси, които най-добре да не засягаме, ала днес нямало да позволи отклонения. Погледна аржентинеца, после и северноамериканеца.