Луната е наставница сурова

Десет G ви настаняват в орбита около Земята за някакви си 3,27×10 на седма степен микросекунди, обаче ви се струва значително по-дълго, защото това е шестдесет пъти повече, отколкото нашата крехка торба протоплазма би трябвало да понася. Да ги закръглим на трийсет и три секунди. Честно казано, моята прародителка в Салем сигурно е преживяла доста по-калпава половин минута, когато я накарали да се гърчи в огъня.

Дадох на Проф и сърдечния стимулатор, след което три часа се чудих дали да упоя и себе си за процедурата по кацането. Реших да не го правя. Ето какво постигнаха при мен химикалите по време на катапултирането — просто размениха минутка и половина страдания, сетне два дни скука за цял век ужасяващи сънища. Освен това, ако тези последни мигове щяха да бъдат най-последните за мен, исках да ги изживея. Макар и лоши, те са си мои и не смятах да се отказвам от тях.

Ами да, лоши бяха. При шест G не се чувствах по-добре, отколкото при десет. Липсващите четири не ми донесоха облекчение. После се ударихме още по-силно. И изведнъж за броени секунди отново изпаднах в безтегловност. Накрая цопването, което съвсем не беше „леко“, поехме го с ремъците, а не в тапицерията, защото се гмурнахме с главите напред. Не ми се вярва Майк да се е замислил, че след като се потопим толкова грубо, ще изскочим не по-нежно, преди да заплуваме. Земните червеи на това му викат плуване, ала няма нищо общо с безтегловността, щом е при притегляне, шест пъти над търпимото, да не говорим за страничните движения насам-натам. Хм, твърде чудновати движения… Майк ни уверяваше, че слънчевото време било добро, нямало радиационна опасност във вътрешностите на нашата Желязна дева54. Но не го интересуваше какво именно става в Индийския океан. Прогнозите даваха приемливи условия за кацане на товарачи и според мен той е смятал, че това е достатъчно… аз бих си казал същото на негово място.

Мислех, че стомахът ми е празен. Все пак залях шлема с най-киселата, най-гадната течност, от която бихте направили всичко възможно да останете по-далеч. После се превъртяхме във водата, поля ме по косата, очите, малко влезе и в носа ми. Това земните червеи наричат морска болест и е един от многото ужаси, дето приемат безропотно.

Няма да описвам надълго периода, през който ни дърпаха към пристанището. Само да спомена, че за капак на морската болест и кислородните ми бутилки бяха на път да сдадат багажа. Бяха напълнени за дванайсет часа — достатъчно е за петдесетчасов полет, почти изцяло прекаран в несвяст и без усилена мускулна работа, но не и ако прибавим мудното влачене по вълните. Когато най-сетне товарачът се укроти в неподвижност, вече бях твърде замаян и не ми пукаше ще излезем ли от него.

О, имаше и друг фактор… Прикачиха ни, издърпаха ни и ни оставиха на мира, а аз увиснах с главата надолу. При едно G това въобще не е най-доброто положение на тялото. Просто е невъзможно, ако очакват от вас: а) да се освободите от ремъците; б) да се измъкнете от вдлъбнатината, оформена по очертанията на скафандрите; в) да изтръгнете тежкия чук, закрепен на стената с болтове; г) да удряте със същия по скобите, блокиращи изходящия люк; д) да излезете и е) да пренесете със себе си и старец в солиден скафандър.