Луната е наставница сурова
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Луната е наставница сурова». Краткое содержание книги:
„Луната е наставница сурова“ е великолепна научнофантастична история в класическите традиции на „твърдата“ фантастика, гарнирана с лекота, хумор и динамичност, с която през 1967 г. печели наградата „Хюго“ за най-добър роман.
Луната е превърната в световен затвор, където земните власти изпращат най-неудобните хора. Поколенията се сменят, но стремежът им за свобода не угасва. Триста години след създаването на САЩ лунните затворници се опълчват срещу Земята. На тяхна страна са хилядите километри разстояние и суперкомпютър с чувство за хумор.
Председателят каза:
— С други думи, искате да купим прасе в чувал. Настояваме да узаконим досегашното ви незаконно положение… после ще говорите за фантастичните си планове, че можете да увеличите пратките зърно десетократно или стократно. Приказвате небивалици, аз съм експерт по лунната икономика. Исканията ви също са нереални. Само Общото събрание има право да признава нови нации.
— Тогава поставете въпроса пред Общото събрание. Щом седнем там като суверенни и равни на останалите, ще обсъдим обема на пратките и ще преговаряме за условията. Достопочтени председателю, ние произвеждаме това зърно и ние го притежаваме. В състояние сме да отглеждаме много повече. Но не като роби. Първо трябва да бъде призната суверенната свобода на Луната.
— Невъзможно е и вие го знаете. Лунната управа не може да се откаже от свещената си отговорност.
Проф въздъхна:
— Изглежда, че се намираме в безизходица. Мога само да предложа прекъсване на тези заседания, за да помислим всички. Днес нашите товарачи пристигат… обаче в мига, когато бъда принуден да уведомя правителството си, че съм се провалил… те… ще… спрат!
Главата на професора потъна във възглавницата, сякаш му дойде много, а и сигурно е било така. Аз се оправях доста добре, ама бях млад и имах опит как да остана жив на Земята. Лунатик на неговата възраст не биваше да рискува толкова. След дребна шумотевица, която Проф пропусна край ушите си, ни натовариха в колата и ни откараха обратно в хотела. Щом потеглихме, казах:
— Друже, какво толкоз изръси на сеньор Шкембо, та му вдигна кръвното?
Той се изхили:
— Разследванията на Стю за тези господа откриха забележителни факти. Попитах го кой е притежателят в момента на оня бардак до „Кале Флорида“ в Буенос Айрес и дали тъдява още се навърта една червенокоса звезда?
— Защо? Да не си се отбивал там?
Трудно си представях Проф в такова място!
— Никога. Пък и от четиридесет години не съм стъпвал в Буенос Айрес. Той притежава заведението, Мануел, чрез подставено лице, а жена му — красавицата с коса, чийто цвят бил любим на Тициан — някога е работила в бардака.
Съжалих, че полюбопитствах.
— Това не беше ли удар под кръста? И недипломатично?
Но Проф затвори очи и не ми отговори.
Възстанови се достатъчно, за да остане един час на прием за журналисти вечерта — с бяла коса върху фона на пурпурна възглавница, с кльощаво тяло, облечено във везана пижама. Напомняше ми починал големец на натруфено погребение, ала не и с тези очи и трапчинки. И аз изглеждах страхотно важен в костюма си, черно и златно; според Стю Лажуайе това била лунната дипломатическа униформа за моя ранг. Хм, можеше да бъде, но ако на Скалата имаше такива неща. Предпочитам скафандрите. Яката ме стягаше и въобще не узнах както означаваха украшенията по мен. Репортер ме попита за едно от тях — лунен сърп, както се вижда от Земята. Казах му, че е отличие за добър правопис. Граф Стю се навърташе край нас и вметна:
— Полковникът скромничи. Тази награда е от ранга на Кръста на победата и в неговия случай е дадена за подвиг по време на славния и трагичен ден, когато…
Отведе журналиста, като не спираше да му дудне. Стю умееше да лъже почти с вдъхновението на Проф, докато аз трябва да съчинявам лъжите си предварително.
Индийските вестници и предавания се държаха грубо оная нощ, „заплахата“ да спрем зърнените пратки ги докара до бяс. Най-меките предложения се свеждаха до прочистване на Луната, изтребването ни (защото сме „престъпни неандерталци“) и подмяната ни с „честни индийски селяни“, които разбирали светостта на живота и щели да пращат все повече зърно.
Проф избра точно същата нощ, за да говори и раздава дипляни за неспособността на Луната да продължава изпращането на товари и за причините. Организацията на граф Стю пък разпространи текста по цялата Земя. Някои репортери отделиха време да задълбаят в смисъла на числата и се вкопчиха в приятелчето заради набиващото се в очи несъвпадение: