Луната е наставница сурова

Но не преливах от веселие и заради друго. Стю ни предаде съобщение от Адам Селене, което премълчахме и не споделихме с никого. Известяваше ни за спадане на нашите шансове под едно на сто. Чудех се какъв смисъл имаше да рискуваме с това налудничаво пътешествие, щом така влоши нещата? Нима Майк наистина знаеше какви са ни шансовете? Не проумявах как успява да ги пресметне, с колкото и факти да оперира.

Проф обаче не ми се стори разстроен. Говореше с цели взводове репортери, усмихваше се за безбройни снимки, правеше изявления. Казваше на света какво огромно доверие имал на Федерираните нации и колко сигурен бил, че справедливите ни искания ще бъдат удовлетворени, как желаел да изрази благодарността си към „Приятелите на Свободната Луна“ за чудесната помощ в разкриването на истината за нашата малка, но жизнена нация пред добрите хора от Земята. ПСЛ се състоеше от граф Стю, професионална фирма за създаване на обществено мнение, няколко хиляди маниаци на тема подписване на възвания и грамадни пачки хонконгски долари.

Снимаха и мен, положих усилия да се усмихвам, ала отбягвах въпросите, като сочех гърлото си и хриптях.

В Агра ни настаниха в разкошен апартамент на хотел, който някога бил дворец на махараджа (и още му принадлежеше, макар че на теория Индия бе социалистическа); интервютата и снимките продължаваха. Не смеех да стана от количката дори за да отида до клозета, понеже имах заповед от Проф никога да не ме заварват изправен. Той винаги беше в легло или на носилка — с измиване на място, с подлоги и всичко останало — не само защото се подсигуряваше заради възрастта и защото така бе по-лесно за лунатик, но и за да го снимат. Неговите трапчинки и неговият чар, любезността и убедителността му се появяваха по стотици милиони видеоекрани и на неизброими фотографии.

Обаче личните му достойнства не ни докараха доникъде в Агра. Отнесоха Проф при председателя на Общото събрание (мен ме бутаха в количката), там той се опита да връчи акредитивните си писма като посланик във ФН и кандидат за сенатор от Луната. Препратиха го при генералния секретар, в неговата канцелария ни отдели десет минути един от помощниците му, който си смучеше устните и заяви, че можел да приеме писмата ни „без предубеждения и без поемане на ангажименти“. Бутнаха ги на Комисията по пълномощията, на която заседнаха в гърлата.

Взе да не ме свърта на едно място. Проф четеше Кийтс59. Товарачите със зърно все си пристигаха до Бомбай.