Луната е наставница сурова

Както и да е, поне имаше възможност да говори и Де ла Пас се отнесе към тях, сякаш бяха упълномощени да признаят независимостта на Луната и желаеха да го сторят. А те пък се отнасяха към нас като към смес от палави деца и криминални, заслужаващи присъда.

Позволиха на Проф да направи изявление в началото. Ако махнех украсата, оставаше твърдението, че Луната де факто е суверенна държава, с действащо правителство без опозиция, с граждански мир и порядък, с временен президент и кабинет, изпълняващи необходимите задължения, но стремящи се да се върнат към частния си живот, щом конгресът завърши изработването на конституция. И че ние сме тук, за да поискаме признаването на тези факти и де юре, както и Луната да заеме полагащото й се място в събранията на човечеството като член на Федерираните нации.

Онова, което Проф им каза, имаше само далечно родство с истината, а те не бяха в състояние да надушат несъответствията. Нашият временен президент беше един компютър, кабинетът включваше Уайо, Фин, Клейтън и Терънс Шиън, редактор на „Правда“, плюс Волфганг Корсаков, председател на управителния съвет в „ЛуНоХоКо“ и директор на банката в Хонконг. Но Уайо бе единствената на Луната, която знаеше, че Адам Селене е всъщност прикритие за компютър. Ужасно се притесняваше, че я оставихме сама да удържа крепостта.

Вярно, чудатостта на Адам никога да не се показва освен по видеото постоянно ни затрудняваше. Направихме всичко, за да я превърнем в наложителна мярка за сигурност, като открихме негова приемна — малка стаичка в градския офис на Управата в Луна Сити — и гръмнахме вътре още по-малка бомбичка. След този „опит за покушение“ съратниците, които най-много мърмореха за нежеланието на Адам да ходи сред народа, най-кресливо започнаха да настояват той да не поема никакви рискове. В това им помагаха и редакционните статии.

Докато Проф говореше, аз все размишлявах какво биха казали тия надути човечета, ако знаеха, че нашият президент е сборище от хардуер, собственост на Управата?

А те само седяха и ни гледаха с ледено неодобрение, без да се трогват от красноречието на професора — може би най-свястното представление в целия му живот, като си припомним, че го направи легнал по гръб, говорейки в микрофона без текст пред себе си, и едва ли можеше да види своята публика.

После ни подхванаха. Достопочтеният пратеник на Аржентина — никога не се легитимираха с имената си, не бяхме на тяхното обществено равнище — възропта срещу израза „бившия Надзирател“ в речта на Проф. Това обозначение било остаряло с половин век. Настояваше да го заличат от записа и на негово място да вмъкнат „Управител на Лунните колонии по пълномощия от Лунната управа“ Всеки друг израз оскърбявал достойнството на властите.

Проф поиска думата за реплика, достопочтеният председател му я даде. Де ла Пас меко каза, че приемал поправката, защото Управата можела самостоятелно да определя служителите си, както намери за добре, а той нямал намерение да засяга авторитета на който и да е орган на Федерираните нации… Но с оглед функциите на този пост — бившите функции на този бивш пост — гражданите на държавата Свободна Луна вероятно щели и занапред да мислят за него с традиционното му наименование.