Луната е наставница сурова
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Луната е наставница сурова». Краткое содержание книги:
„Луната е наставница сурова“ е великолепна научнофантастична история в класическите традиции на „твърдата“ фантастика, гарнирана с лекота, хумор и динамичност, с която през 1967 г. печели наградата „Хюго“ за най-добър роман.
Луната е превърната в световен затвор, където земните власти изпращат най-неудобните хора. Поколенията се сменят, но стремежът им за свобода не угасва. Триста години след създаването на САЩ лунните затворници се опълчват срещу Земята. На тяхна страна са хилядите километри разстояние и суперкомпютър с чувство за хумор.
Продължи:
— Суверенитетът е абстрактна идея, претърпяла множество промени, докато човечеството се е научило да живее в мир. Не се налага и ние да я обсъждаме. Истинският проблем, професоре — или посланик де факто, ако така ви харесва, няма да си разменяме нападки, — истинският проблем е следният: готов ли сте да гарантирате, че Лунните колонии ще изпълняват задълженията си?
— Какви задължения, сър?
— Всички, разбира се, но имам предвид най-вече ангажимента ви относно пратките зърно.
— Не знам нищо за такъв ангажимент, сър — отговори Проф с безизразна невинност.
Пръстите на председателя се свиха около дръжката на неговото чукче. Все пак каза спокойно:
— Хайде, не е нужно да се крием зад думите. Говоря за определената ви зърнена квота — и за увеличението й с 13 процента през новата финансова година. Имаме ли вашите уверения, че ще зачитате това задължение? То е минималната основа за разисквания, иначе преговорите не могат да продължат.
— Щом е така, сър, трябва със съжаление да кажа, че явно се налага да ги прекратим.
— Не говорите сериозно.
— Напълно сериозно, сър. Суверенитетът на Свободната Луна не е абстракция, за каквато очевидно го смятате. Споменатите от вас задължения са договори на Управата със самата себе си и моята страна не е обвързана с тях. Всякакви задължения на суверенната нация, която имам честта да представлявам тук, все още са обект на споразумяване.
— Сган! — изръмжа северноамериканецът. — Казах ви, че сте прекалено меки с лунатиците. Пандизчии! Крадци и курви! Не разбират от почтено отношение.
— Настоявам за ред!
— Само запомнете моите думи. Ако ми бяха паднали в Колорадо, щяхме да ги научим на това-онова, знаем как да се оправяме с такива типове.
— Моля достопочтения господин да се придържа към нормите.
— Боя се — кимна индусът (всъщност персиец, но представляваше Индия), — боя се, че трябва да се съглася със същността на казаното от уважаемия пратеник на Северноамериканския директорат. За нас е неприемлива идеята, че ангажиментът по зърното е просто късче хартия. Достойните хора не си играят на политика с глада.
— Отгоре на всичко — вметна аржентинецът — те се размножават като животни. Свине!
(Преди това заседание Проф ме накара да взема успокоително. Настояваше да види как го гълтам.)
Сега рече тихо:
— Достопочтени председателю, мога ли да привлека вниманието ви, преди да стигнем до заключението — вероятно твърде прибързано, — че се налага да прекратим контактите?
— Говорете.
— С единодушно съгласие? Без да бъда прекъсван?
Председателят огледа всички.
— Съгласието е единодушно — заяви, — а нашите председатели да имат предвид, че при нечия следваща невъздържаност ще приложа специално правило 14. Нареждам на дежурния сержант да действа в такъв случай. Нека свидетелят се изкаже.
— Ще бъда кратък, достопочтени председателю. — Тук Проф добави нещо на испански, улових само „сеньор“. Аржентинецът се наля с кръв, но си замълча. Де ла Пас продължи. — Първо да отговоря на господина от Северна Америка, тълкувайте това като личен въпрос, защото той постави под съмнение честта на моите сънародници. Аз поне съм видял отвътре стените на не един затвор. Приемам епитета… не, възторгвам се от епитета „пандизчия“. Ние, гражданите на Луната, сме пандизчии и потомци на пандизчии. Но самата Луна е наставница сурова — който оцелее след нейните безмилостни уроци, няма от какво повече да се срамува. В Л-Сити човек може да остави портфейла си без надзор или дома си незаключен, без да се бои от нищо… Чудя се така ли е и в Денвър? Впрочем не изпитвам никакво желание да ходя в Колорадо, за да ме учат на това-онова. Удовлетворява ме и наученото от Майка Луна. Може и да сме сган, обаче сме сган, която се вдига за бой… А на господата от Индия ще кажа, че ние не си играем на политика с глада. Искаме само открито обсъждане на някои природни дадености — без политически предубеждения, които не се съобразяват с фактите. Ако успеем да проведем такова обсъждане, обещавам да ви покажа начин, по който Луната ще продължи да изпраща зърно, и то в огромни количества… за благото на Индия.
И китаецът, и индусът наостриха уши. Вторият отвори уста, запъна се и попита:
— Достопочтени председателю, ще помолите ли свидетеля да обясни смисъла на току-що казаното?
— Приканвам свидетеля да осветли въпроса.
— Господа, наистина съществува начин Луната да умножи десетократно или даже стократно пратките си за вашите гладни милиони. Фактът, че товарачите със зърно продължават да пристигат по график дори в това тревожно време, е доказателство за приятелските ни намерения. Но няма чалъм да издоите мляко от кравата, като я биете. Обсъждането как да увеличим нашите пратки трябва да се основава на природните факти, не на лъжливото убеждение, че ние сме роби, обвързани със строга квота, която никога не сме се съгласявали да поемем. Е, какво да правим? Ще упорствате ли в твърдението си, че сме роби, задължени на някаква Управа, а не единствено на себе си? Или ще признаете, че сме свободни, ще преговаряте с нас и ще научите как можем да ви помогнем?