Луната е наставница сурова
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Луната е наставница сурова». Краткое содержание книги:
„Луната е наставница сурова“ е великолепна научнофантастична история в класическите традиции на „твърдата“ фантастика, гарнирана с лекота, хумор и динамичност, с която през 1967 г. печели наградата „Хюго“ за най-добър роман.
Луната е превърната в световен затвор, където земните власти изпращат най-неудобните хора. Поколенията се сменят, но стремежът им за свобода не угасва. Триста години след създаването на САЩ лунните затворници се опълчват срещу Земята. На тяхна страна са хилядите километри разстояние и суперкомпютър с чувство за хумор.
Не стигнах по-далеч от първия етап, защото загубих съзнание, пак с главата надолу.
За късмет това беше най-аварийният вариант. Уведомили Стю Лажуайе, преди да стартираме. Новинарските агенции пък научиха малко преди кацането. Опомних се с наведени над мен хора, отново ми причерня, втория път се свестих в болнична стая, проснат по гръб и с усещането за тежест върху гърдите. Но не бях болен, само натъртен, уморен, гладен, жаден, отпуснат. Над леглото бе опъната прозрачна платка, което обясняваше защо дишах свободно.
И веднага ме налетяха, от едната страна мъничка медицинска сестра индийка с грамадни очища, а от другата — Стю. Ухили ми се:
— Здрасти, друже! Как си?
— Ъъ… ами поносимо. Но по дяволите! Що за начин да пътува човек!
— Проф каза, че бил единственият възможен. Държеливо старче е той.
— Я чакай. Проф казал? Че Де ла Пас е мъртвец.
— Не позна. Не е в добра форма, сложихме го на пневматично легло и е под непрекъснато наблюдение, а към него са прикачени повече инструменти, отколкото би повярвал. Обаче е жив и може да си свърши работата. Истина е, че не се оплака от пътешествието, твърди, че нищо не си спомнял. Заспал в една болница, събудил се в друга. Когато ми забрани да пратя кораб за вас, не вярвах да е прав, но сгрешилият съм аз — станахте страхотно известни!
Бавно рекох:
— Значи Проф ти е забранил да изпратиш кораб?
— Трябваше да кажа „председателят Селене“. Мани, не си ли преглеждал кореспонденцията ни?
— Не. — Доста е късно за скандали. — Напоследък бях зает.
— Точно така! Аз също, не помня кога подремнах за последно.
— Говориш като лунатик.
— Аз съм лунатик, Мани, въобще не се съмнявай в това. Я, сестрата вече ме гледа на кръв! — Той я хвана за раменете и я обърна с гръб към нас. Реших, че Стю е още далеч от нашите нрави. Тя обаче не показа да е недоволна. — Скъпа, върви някъде да си играеш, след няколко минути ще ти предам пациента съвсем топъл. — Затвори вратата след нея и се върна до леглото. — Адам беше прав: така не само получихме чудесна разгласа, ами пътувахте и по-безопасно.
— За разгласата вярвам. Но по-безопасно? Хайде да не говорим за това.
— Истина е, старче. Не стреляха по вас. А имаха два часа, през които знаеха точно къде сте — голяма сочна мишена. Не можаха да решат какво да правят, още не са избистрили политиката. Дори не опитаха да нарушат графика на приземяването ви, защото по новините бълваха за вас, пък и аз бях подготвил доста преиначени историйки. В момента не смеят да ви пипнат, вече сте прочути герои. Е, ако бях чакал да наема кораб и да ви взема… Ами не знам. Сигурно щяхме да получим заповед за оставане в орбита. После щяха да отведат вас двамата — вероятно и мен — като арестанти. Никой капитан не рискува ракетна атака, колкото и да му платиш. Собствената кожа е по-мила, приятелче. Сега да те осветля набързо. Ти и професорът сте граждани на Народния директорат на Чад, най-доброто подръка за толкоз кратко време. Освен това Чад призна Луната. Наложи се да купя един министър-председател, двама генерали, няколко племенни вождове и министър на финансите — евтино за такава припряна работа. Не успях да издействам дипломатически имунитет за вас, но се надявам да стане, преди да излезете от болницата. Засега не им стиска даже да ви арестуват, не могат да определят какво именно сте направили. Отвън стоят пазачи, но само заради сигурността ви и това е добре, иначе щяха да те затрупат репортери, пъхащи в устата ти микрофони.
— Хм, какво точно сме сторили, което те да знаят? Незаконна имиграция?
— И това дори няма, Мани. Никога не си бил осъждан, а чрез един от праотците си имаш наследствено панафриканско гражданство, без майтап. В случая с професор Бернардо де ла Пас изровихме доказателства, че е натурализиран гражданин на Чад отпреди четиридесет години, изчакахме мастилото по тях да изсъхне и ги размазахме. Отгоре на всичко даже не сте влезли нелегално в Индия. Те не само собственоръчно ви приземиха, знаейки, че сте в товарача, ами едно офицерче от граничния контрол много любезно и доста евтино удари печат на вашите девствени паспорти. Да добавя, че изгнанието на Проф няма никаква законна сила, защото правителството, което взело решението, отдавна не съществува и правомощен съд се погрижи да го отмени. Е, това ни струваше повече.