Няма да се уплаша от злото
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Няма да се уплаша от злото». Краткое содержание книги:
— Ами, днес е дежурен Финчли. Но Дабровски се заяде с мен. Каза, че бил по-старши от Финчли. Искате ли да уредя въпроса?
— Не искам, а трябва. Всъщност по-добре остави на мен.
— Да, госпожице.
Той я придружи до колата. Двата екипа вече бяха строени отпред и й отдадоха чест. Тя им се усмихна.
— Добро утро, приятели. Радвам се, че ви намирам в добро здраве. Доста време мина.
— Така е, госпожице Смит — отвърна Дабровски. — Ние също се радваме, че изглеждате толкова добре.
— Благодаря. — Тя плъзна поглед по лицата им. — Има едно нещо, което не са ми казвали. Става въпрос за трагедията, която предизвика всички последващи събития. Кои от вас бяха дежурни в нощта, когато е била убита госпожа Бранка?
Настъпи продължителна пауза. После О’Нийл отговори:
— Финчли и Малчо бяха на работа в онази нощ, госпожице Смит.
— В такъв случай искам да им благодаря. От мое име и от името на госпожа Бранка. Макар да не се съмнявам, че Дабровски и Фред щяха да действат също толкова своевременно и храбро. — Тя погледна първо Финчли, после Малчо, усмихна се за миг и отново стана сериозна. — Кой от вас отмъсти за Юнис? Или действахте заедно?
— Малчо го докопа, госпожо… госпожице Смит — отвърна Финчли. — С голи ръце, един удар. Строши му врата.
Тя се обърна към Малчо — двуметров корпус, помещаващ черна и мрачна душа, сто и двайсет килограма внезапна смърт, някогашен проповедник.
— Малчо, благодаря ти от дъното на душата си… заради Юнис Бранка. — („И аз му благодаря, шефе! Не знаех тези неща. Била съм вече мъртва, когато се е отворила вратата на асансьора.“) — Ако тя беше тук, щеше да ти благодари не само заради себе си, но и заради другите момичета, които този тип не е успял да убие. Радвам се, че си го довършил бързо. Ако го бяха пратили на съд, досега да се е измъкнал. И да го прави отново.
Малчо помълча, сетне промърмори:
— Госпожице… Финчли също участва. Халоса го веднъж. Не зная кой от нас…
— Това няма значение. Всеки от четиримата щеше да защити госпожа Бранка с живота си. Как бих искала това да не се бе случило и тя да беше изчакала в апартамента, докато не пристигнете! Зная, че бихте предпочели да видите мъртъв стария Йохан, но не и това прекрасно създание. Бъдете сигурни, че се чувствам по същия начин. Малчо, ще се помолиш ли за душата й тази вечер? От мое име? Не ме бива много в молитвите. — („По дяволите, шефе, разплака ме.“) „Повтаряй си Ом мани падме… Правя го заради Малчо. Той все още се кори за непоправимото.“
— Обещавам, госпожице. Моля се всяка вечер. Макар че госпожа Бранка не се нуждае от това — сигурен съм, че е отишла право в Рая. — („И така стана, шефе. Но не по начина, по който си мисли Малчо.“) „Ще го запазим в тайна. Достатъчно ли казах?“ („Мисля, че да.“)
— Благодаря ти, Малчо. Този път от мое име. — Тя се обърна към иконома. — О’Нийл, искам да отида до търговския център „Гимбъл“.
— Разбира се, госпожице Смит. Финчли, сядай зад волана. Две Пушкала отпред. — О’Нийл й помогна да се настани отзад и затвори. Бронираната врата щракна и колата излезе на улицата. („Джоан, какво ти е притрябвало от «Гимбъл»?“) „Това беше шега. Юнис, откъде си купуваше дрехите? Ти беше най-добре облеченото момиче в града.“
(„Защото миличкият Джо се грижеше за тоалетите ми. Не бива да пазаруваш там, където съм ходила аз.“) „Не разбирам защо.“ („Не казвам, че не можеш, а че не бива. Вярно е, че нямах възможност да си позволя стилни парцалки, но знам къде се продават. Като стана дума, има два такива магазина и в «Гимбъл».“) „Значи там и отиваме.“
— Финчли?
— Да, госпожице?
— Толкова съм заета с разни неща, че забравих да ти кажа за още една отбивка. Моля те, остави ни с Малчо на временния паркинг, където Щатска пресича Главната.
— Да, госпожице.
— И Малчо да поддържа постоянна връзка с теб. Имаше ли паркинг наблизо? Не съм била там от две години.
— Две години и седем месеца, госпожице Смит. Наистина ли не искате да ви придружат и двете Пушкала?
— Не, единият ще остане при колата. За да те пази, в случай че се наложи да излезеш.
— Не бива да се безпокоите за мен, госпожице Смит.
— А ти недей да спориш. Нямаше да си толкова самоуверен, ако бях старият Йохан Смит. Нека те уверя, че госпожица Йохан Смит също има отровни зъби. Предай на другите.
Чу го да се смее.
— Разбира се, госпожице Смит.
Колата спря и Джоан си нагласи воала, за да не се вижда лицето й. Малчо отключи вратата отвън и й подаде ръка. На многолюдната централна улица тя изведнъж се почувства беззащитна… ако не беше купчината мускули до нея.
— Малчо, търсим номер 1307 — можеш ли да ми помогнеш? — Целта й бе да го накара да се почувства полезен. Джоан много добре знаеше къде се намира кооперация „Робъртс“, тъй като я притежаваше.