Няма да се уплаша от злото

— Косата на мадам има прекрасен цвят. А сега, тъй като мадам подчерта, че времето й е ценно, ще позволи ли да проверя кредитната й карта, докато подготвям два модела?

(„Шефе, внимавай!“) „Тези не ми минават, бебче.“

— Използвам кредитни карти с няколко различни имена. Като Маккинли, Франклин и Грант. А също и Кливланд11. — Джоан бръкна в чантата си и извади пачка банкноти. — Кредитната карта на бедняка.

Управителят видимо потрепери.

— О, Божичко, нашите клиенти никога не плащат в брой!

— Наречете ме старомодна.

Управителят отново я погледна нацупено.

— Не е необходимо. Щом мадам не желае да използва кредитната си карта, това е нейно право. Във всеки момент можем да й открием лична сметка при нас. Ако само ми предоставите личната си карта…

— Момент. Можете ли да четете ситен текст? — Джоан посочи надписа под портрета на президент Маккинли. — „Тази банкнота е законно платежно средство за всички задължения, обществени и лични.“ Не желая да ме вкарвате в компютъра. Ще платя в брой.

— Но, мадам, ние нямаме политика да приемаме в брой.

— Е, какво пък, не бих желала да ви притеснявам. Фред?

— Да, госпожице?

— Отведи ме в „Ла Ботик“.

Управителят я погледна ужасен.

— Моля ви, мадам! Сигурен съм, че може да се уреди нещо. Само за момент, докато разговарям с нашия счетоводител. — И изхвърча навън, без да чака отговор.

(„Шефе, миличък, защо е цялата тази шумотевица? Купувала съм безброй неща на твоята сметка за лични разходи. Джейк каза, че мога да я използвам.“) „Юнис, намразих тези тъпи машини от деня, в който една от тях ми изплю обратно картата. Но днес не е денят, в който ще обявим открито кои сме. По-късно, след като се уредят нещата в съда, можем да си извадим сметка на някое име, Сюзън Джонс например, и да я използваме в подобни случаи. Ако въобще изляза пак на пазар. Всичко това е толкова досадно.“ („О, напротив, толкова е забавно! Но запомни — мое ще е окончателното решение, докато не научиш някои неща за дамските тоалети.“) „Добре, добре, малката. Щастлива ли си, миличка?“ („Ужасно щастлива, шефе. Ще си родим твоето бебче.“) „Само не ми подсмърчай от умиление.“ („Не зная кой подсмърча — май си ти.“) „И двете ще подсмърчаме, когато му дойде времето.“

Управителят се появи, със сияеща усмивка.

— Мадам! Нашият счетоводител каза, че няма никакъв проблем да се плаща в брой!

— Върховният съд ужасно ще се зарадва на тази вест.

— Какво? О! Мадам се шегува! Разбира се, има обслужваща такса от десет процента…

— Фред. „Ла Ботик“.

— Моля ви, мадам! Изберете си каквото пожелаете, аз ще го платя от личната си сметка, а вие само ще ми възстановите разходите. За мен ще е чест. („Внимавай, шефе, този очаква тлъст бакшиш.“) „Ще го получи, ако останем доволни. Не бери грижа за парите, Юнис — каквото и да правим, не можем да ги похарчим всичките.“ („Добре, но въпреки това ще купуваме само неща, които ни харесват.“)