Няма да се уплаша от злото
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Няма да се уплаша от злото». Краткое содержание книги:
— Госпожице…
— „Госпожице“ е напълно достатъчно. Е, сега ще ми предложите ли да седна? Или да си вървя — и да се върна с адвоката?
— Но моля ви, госпожице… седнете.
— Благодаря. — Джоан почака, докато докторът заобиколи бюрото и й помогна да се настани във фотьойла. — Да чуем останалото. Питах дали можем да разчитаме на усамотение? Ако не е така, искам да го знам още сега… защото рано или късно ще го науча и ще предприема съответните мерки.
— Никой не ни подслушва — увери я той. — Само за момент. — Стана, отиде до вратата и я заключи. — Вече съм изцяло на ваше разположение.
— Първо — получавахте ли тримесечните чекове по времето, когато бях в болница?
— Ами… да ви призная, в началото чековете спряха да пристигат. Чаках шест седмици, сетне написах писмо на господин Соломон и му обясних положението. Изглежда, той е проверил фактите и скоро след това получихме чекове за две тримесечия и писмо да продължаваме работата според предварителната уговорка. Има ли някакви проблеми?
— Не, докторе. Фондацията може да разчита на моята подкрепа и за в бъдеще. Нека добавя, че Управителният съвет като цяло е доволен от вашата работа.
— Радвам се да го чуя. Затова ли дойдохте днес? За да ми го кажете лично?
— Не, докторе. Ето, че стигаме до съществената част. Сигурен ли сте, че никой не може да ни чуе? Нека само поясня, че отговорът е далеч по-важен за вас, отколкото за мен.
— Госпожице ъъъ… сигурен съм, госпожице.
— Добре. Сега искам да слезете в хранилището, да вземете материала на донор 551-20-0052 и да ме оплодите с него. Незабавно.
На лицето на доктора се изписа удивление. Но той успя да възвърне професионалното си самообладание и заяви:
— Госпожице… това е невъзможно.
— Защо? Основната цел на този институт, доколкото си спомням от устава, е да осигурява сперма от донори на получили разрешително жени — само срещу молба, без заплащане и без това да става достояние на обществото. Точно това искам и аз. Ако преди това трябва да ме прегледате или изследвате, аз съм на ваше разположение. Ако ви интересува дали това тяло притежава разрешително за раждане, мога да ви уверя, че има. Какъв е проблемът? Или е необходимо повече време, за да се подготви дарителският материал?
— О, не, можем да затоплим спермата и да възстановим жизнеспособността й само за трийсет минути.
— В такъв случай да го направим след трийсет минути.
— Но, госпожице… давате ли си сметка какви последствия може да има това за мен?
— Какви?
— Ами… аз също следя новините. Иначе как щях да ви позная? Доколкото знам, все още стои неразрешен въпросът с вашата идентичност…
— О, това ли? — Джоан махна с ръка. — Докторе, залагате ли на конни състезания?
— Какво? Да, и не е тайна за никого. Защо?
— Ако наистина няма начин някой да чуе или разбере за този разговор, следователно и няма откъде да възникнат проблеми. Но в живота на всеки човек настъпва момент, когато той е принуден да залага. За вас този момент настъпи сега. Можете да заложите на сигурен кон и да спечелите. Или да загубите. Както знаете, останалите членове на Управителния съвет са само марионетки. Аз съм Фондацията. Нека предскажа какво може да се случи. Съвсем скоро въпросът с идентичността ще бъде решен и истинският Йохан Себастиан Бах Смит ще се върне на мястото си. Още в този момент финансирането на тази фондация може да бъде удвоено, също както и заплатата на нейния директор. Ако заложите на правилния кон, този директор ще сте вие. В противен случай ще останете без работа.
— Заплашвате ли ме?
— Не. Само предсказвам. Старият Йохан Себастиан Бах Смит беше седмият син на седми син, роден с шапчица на главата, и притежаваше дарбата да вижда в бъдещето. На който и кон да заложите, финансирането ще бъде удвоено. Но само ние двамата ще знаем какво е станало днес.
— Хъм… има някои необходими изисквания, които трябва да се спазят. Вярно е, че аз издавам разрешението за спермодаряване, но съществуват официални документи, формуляри и протоколи, който трябва да се попълнят.
— Никакви документи — отсече Джоан. — Просто го направете, а след това си слагам воала и си тръгвам.
— Но, госпожице… аз не извършвам процедурата сам. Имаме друг лекар за това, работи в екип със сестра. Те ще се учудят, че не водим документация.
— Никакви сестри. Никакви асистенти. Вие лично, докторе. Ако не се лъжа, бяхте специалист по генетика и евгеника. Или ще го направите… или ще реша, че не сте достатъчно подготвен, за да ръководите този институт — доста неприятен факт за Управителния съвет. Освен това държа да сляза с вас и да проверя лично номера на семенната течност… и да не се отделям от вас, докато не я имплантирате в мен. Разбираме ли се, или не?