Няма да се уплаша от злото
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Няма да се уплаша от злото». Краткое содержание книги:
(„Това винаги ми е било в недостиг, миличка. О, има много други приятни неща, които можеш да правиш без опасност от забременяване — ако си готова да забравиш наученото в младежките години и да се преселиш в двайсет и първи век…“) „Чуй ме, малката, знаех и използвах всички тези методи още в горните класове на гимназията. Вече ти казах — вашето поколение не е открило секса.“ („Не ме остави да довърша, шефе. Това са мерки за краен случай. Всяко момиче, което прибягва до тях, е на път да помогне за пренаселването. Джоан, обмислих всички тези неща още когато бях на осемнайсет и получих първото си разрешително за раждане. И се спрях на най-старите методи. Поставих си мембрана. Все още ги има, всеки лекар може да я сложи. Носех я шест дни от всеки месец, защото лекарят ме предупреди, че фаловете стават точно когато я забравиш. Шефе… единственото, заради което съжалявам, че съм мъртва, е… че винаги съм искала да имам дете от теб. Може да ти се стори глупаво, защото ти беше прекалено стар, когато се срещнахме. Но щях да се опитам, ако ми беше предложил.“)
„О, миличка!“
(„Както и да е, доволна съм и с това, което имам. Ом мани падме хум. Не се опитвам да си пречистя кармата. Защото сега съм щастлива… да съм наполовина Джоан Юнис.“)
„Юнис, все още ли искаш да имаш дете от мен?“
(„Какво? Шефе, не си прави шеги с тези неща.“)
„Не се шегувам, любима.“
(„Но, шефе, за това е необходима една част от теб, която вече не съществува. Поставена е в алкохол или нещо от тоя род.“)
„Мисля, че използват формалин. Или дълбоко замразяване. Не говоря за развалината, от която се отървахме. Можем да идем там и да си вземем имплант.“
(„Имплант? Не разбирам.“)
„Юнис, да ти говори нещо името «Евгенична фондация Йохана Мюлер Шмит»?“
(„Разбира се. Пращах чек на това име всяко тримесечие.“)
„Юнис, въпреки целите, определени в устава й, единственото й истинско предназначение се указва със ситен текст някъде по-долу. Когато синът ми загина, вече бях в доста напреднала възраст. Но все още бях потентен — така показваха изследванията. Затова се ожених — мисля, че ти казвах — защото се надявах да имам друг син. Но не се получи. Този път обаче взех предпазни мерки. Оставих сперматозоиди на съхранение. В криогенния склад на фондацията има едно малко късче от Йохан. По-точно стотици милиони късчета. Предполага се, че не са мъртви, а само дълбоко заспали. За такъв имплант говорех. С инжекция. Или както го правят… Юнис, чуваш ли ме?“)
(„Разплака ме, шефе. Не може ли едно щастливо момиче да си поплаче? Отговорът е да!“)
„Още утре в такъв случай. Имаш възможност да си промениш решението в последния момент.“
(„Никога няма да си променя решението. Надявам се, че ти също.“)
„Обичам те.“
17.
На следващата сутрин Джоан откри, че Джейк е напуснал къщата, преди тя да се събуди. Беше й оставил бележка на масичката:
Скъпа Джоан Юнис,
Спах като младенец и се чувствам напълно готов за борба с дивите зверове — благодарение на теб и Уини. Предай й моите благодарности и нека да знаете, че от днес ще съм винаги на ваше разположение, когато решите да ме поканите за подобни упражнения — особено след някой тежък ден.
Днес сигурно ще закъснея — очаква ме издирване на съкровища, а по-точно на важни улики. Алек вече замина за Вашингтон по една задача. Ако ти потрябвам, търси ме чрез телефонния секретар на съдията Маккамбъл.
Инструктирах финансовия отдел да ти отпусне четиристотин хиляди долара за текущи разходи — срещу подпис и пръстов отпечатък. Това е, докато не бъде решен въпросът с твоята самоличност. В отдела естествено познават Юнис Бранка и си дават сметка, че подписът ти ще е различен.
(„Шефе, Джейк, изглежда, не знае, че имитирам твоя подпис дори по-добре от теб.“) „Никой не го знае, мила, и по-добре, защото току-виж го използвали срещу нас в съда.“
Ако ти трябват още джобни, ще изтегля от моите средства, вместо да следваме официалния път. Твоят „брат Мак“ е готов да ни съдейства във всичко, но не бива да забравяме, че аз съм само твой попечител и пълномощията ми са ограничени.
Като стана дума за „брат Мак“, помниш ли, че ти разказах една малка клюка за двамата? Тази сутрин позвъних на единия, но се обади другият, имаше малка игра с камерата, преди да разберат кой ги търси, след което разговорът протече нормално. Бях поласкан, че ме допускат в своя малък интимен свят. Вече не се съмнявам, че можем да разчитаме на тях, защото са приели проблемите ти присърце. Извинявай, ако съм се държал малко дръпнато вчера.