Няма да се уплаша от злото
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Няма да се уплаша от злото». Краткое содержание книги:
— Но, Уини, ти си пила с мен, и то неведнъж.
— Не е същото. Ако искаш да се напия с теб — няма проблеми. Защото знам, че ще съм в безопасност. — („В безопасност! Какво ли знае тя?“) „Юнис, досега не сме правили нищо сериозно.“ („Дали не те подканя да си по-настъпателна?“) „И да е така, няма да го направя! Поне засега.“
— Уини! Уини, мила! Виж колко е часът.
— Какво? О, божичко! Минава полунощ. Аз… — Тя неочаквано се разплака.
— Закъсня ли? Той ще те почака. Сигурна съм.
— Не, не е това. Дежурен е до полунощ и ще дойде след малко. Просто не искам да те оставям сама. Сега, когато с теб съм… нали знаеш, толкова щастлива…
— Аз също, миличка. — Джоан внимателно се освободи от прегръдката й. — Но нали знаеш, че кака винаги ще е тук. Не карай приятеля си да чака. Иди се огледай в моето огледало и тръгвай.
— Ами… добре. Госпожице Джоан, толкова сте добра с мен.
— Нали те помолих да не ми казваш „госпожице Джоан“? Побързай, малката, иди да се разкрасиш. Целуни ме за лека нощ, сигурно ще захъркам още преди да си се върнала от банята. И, Уини… утре ще пропуснем упражненията.
— Но…
— Усмихни се, не съм ти счупила любимата кукла. Просто искам да поспя до късно. И без това тази нощ ще тренираш достатъчно класически пози. Ето, че пак се изчерви. Дай му и нещо от мен, но не му казвай. Хайде, целуни ме и изчезвай!
Червенокосата дружка-сестра-компаньонка Уини се наведе бавно, целуна я и стана. Джоан се престори на заспала, когато тя се върна от банята, мина през стаята и излезе.
(„Пак извади късмет, сестрице, нали?“) „Юнис, вече ти казах, не смятам да минавам на другия бряг, докато съм още девствена. Може да ми стане навик.“ („Напълно възможно, с това малко сладострастно котенце, което си пада по груповите изнасилвания. Но не говорих за нея, а за случката във вилата на Джейк.“)
„На това ли му казваш късмет? За мен беше страхотно разочарование. Исках го не по-малко от Джейк.“ („Друго имах предвид, шефе. Цикълът ми винаги е бил редовен и зная, че в момента съм на върха на своята плодовитост. И така ще е още два-три дни. Джейк ти обеща, че следващия път няма да те разочарова… а ти все още не знаеш как да се пазиш. Като онази мажоретка, за която ти разказах. Разбираш ли накъде бия? Още утре иди да ти поставят имплант. Освен ако не държиш да започнеш новия си живот напомпана.“)
„Говориш празни приказки, Юнис… всъщност не. Обещавам да направя нещо по въпроса. Утре. Само дето не ми хареса изразът «напомпана». Вярно, че за мен това ще е нещо ново, а ти вече си го преживяла. Но леля ти едва ли е седяла да те пази през цялото време, а «напомпването» се отнася за последните месеци. Бременността не потиска желанията на жената, доколкото ми е известно. Моят малък ангел Агнес беше готова да го прави дори на път за болницата, ако нямах повече здрав разум от нея. Но въпреки това обещавам да съм добричка. И да се пазя.“
(„Не се опитвам да те разубедя, Джоан. Само те предупреждавам да не стане случайно. Като с онзи палавник съдията. И Алек. Прави каквото искаш, твоя работа. Омъжи се за Джейк и забременей. Или първо забременей, а после се омъжи за него — ако тогава е по-податлив.“)
„Не бързам да се омъжвам, Юнис.“ („Така ли? Чух да му предлагаш брак поне четири пъти.“)
„Да, така е. Ако Джейк се беше съгласил, нямаше да го измамя. Но зная, че няма да го направи, преди да се реши правната страна на въпроса. Юнис, предложих на Джейк, за да удовлетворя моралните му принципи. Не ме интересува дали ще направи от мен «почтена жена», единственото, което искам, е да го вкарам в леглото. С брак или без брак.“
(„Сестрице, наивитетът ти ме изумява. Не чу ли какво каза Уини? Бракът не се планира, той просто се случва. Ето какво ще ти кажа, шефе. Омъжи се за Джейк. Направи го веднага щом се съгласи — защото беше абсолютно права, когато каза, че нито един друг мъж няма да те разбира толкова добре и да не бъде заслепен от парите ти.“)
„Така е. Какво използват момичетата в наши дни?“ („Ами, повечето си слагат импланти. Други пият хапчета, има ежедневни и месечни. Ако не желаеш и двете, все едно да започнеш игра с огъня. Лично аз никога не съм понасяла средства, които повлияват на тялото. Не съм своенравна, просто отделих малко време за четене и установих, че химикалите са опасно нещо. Тялото ми функционираше отлично, не виждах смисъл да се меся във всички тези заплетени процеси.“) „Разбирам те напълно, Юнис. Организмът е далеч по-сложна система от една голяма корпорация, а този, който ми предостави ти, е истинска скъпоценност и аз също не искам да го развалям. Но какво използваше? Въздържание?“