Няма да се уплаша от злото

(„Дъртият му пръч. Джоан, забеляза ли, че не пропусна да спомене и Уини, въпреки че уж хвали само нас.“) „Тя ще трябва да се нареди на опашка!“ („Май ревнуваме, а?“) „Не, но повтарям — преди това ще го скалпирам. За Бога, Юнис — вчера почти ми беше вързан в кърпа, а изгубих целия следобед. И какво получих накрая — шляпане по дупето. Наистина се надявам, че довечера ще се прибере.“ („Дори да си дойде, има три препятствия, сестрице.“) „Три?“ („Хюбърт… Уини… и имплантът. Нали не смяташ да се измъкнеш от обещанието да ти родя дете, като позволиш на Джейк да те изпревари?“) „Разбира се, че не, малко глупаче. Справял съм се с далеч по-заплетени интриги още преди да се е родила баба ти. Хъм, ще ни трябват пари.“

(„Джейк ти каза как да получиш каквото ти е необходимо.“) „Да, разбира се — срещу моя и неговия подпис. Юнис, любов моя, готов съм да се обзаложа, че никога не си давала подкуп.“ („Ами… не и с пари.“) „Не ми казвай, нека позная. Но днес са ми нужни легални средства от законен източник. Ела, малка шпионке, ще ти покажа нещо, което дори моята секретарка — едно сладко момиче на име Юнис, помниш ли я? — не знаеше.“

(„Шефе, да не говориш за тайния сейф в банята?“) „А? Откъде знаеш за това?“ („Нали каза, че съм шпионка?“) „И комбинацията ли ти е известна? Всъщност защо ли питам? Сигурно можеш сама да я изровиш в ума ми.“ („Шефе, миличък, вече трябва да си разбрал, че не зная нищо от това, което е в ума ти, докато не си го помислиш, също както и ти за мен. Но ако трябва да отворя сейфа, предполагам, бих започнала с рождената дата на майка ти.“)

Джоан въздъхна.

„Толкова по въпроса за тайните. Добре, да проверим дали не са ни обрали.“

Тя влезе в банята, заключи вратата, извади купчината кърпи от долното шкафче, отмести задната стена и отзад се показа вратичката на сейфа. „Мислиш ли, че рождената дата на майка ми ще го отвори?“ („Да, но първо бих включила соларните лампи над масажната маса и бих пуснала водата.“) „Човек вече не може да се усамоти дори в собствената си баня! Миличка, наистина ли си подкупила някой със сладкото си задниче?“ („Не точно. По-скоро нанесох известни поправки в една ситуация. Хайде да проверим какво има вътре.“)

Джоан отвори сейфа. Вътре имаше достатъчно голяма сума, за да накара да подскочат веждите на банков ревизор. Джоан остави писмото, взе две пачки, пъхна ги в тоалетната чантичка, затвори сейфа, изключи соларните лампи, спря водата, завъртя циферблата, постави задната стеничка на шкафа на мястото й и прибра кърпите. Когато приключи, натисна копчето на интеркома и каза в микрофончето:

— О’Нийл?

— Да, госпожице Смит?

— След трийсет минути колата ми да е готова, с шофьор и две Пушкала.

Последва кратка пауза.

— Хъм, госпожице Смит? Господин Соломон, изглежда, е забравил да ни предупреди, че се готвите да излизате.

— По една съвсем обяснима причина. Той не знае за това. Спомена ли, че вече не съм под съдебно попечителство? Или може би го знаеш от друг източник?