Няма да се уплаша от злото
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Няма да се уплаша от злото». Краткое содержание книги:
Докторът въздъхна.
— А някога си мислех, че да си общопрактикуващ лекар е далеч по-трудно! Няма начин да сме сигурни дали след извършване на процедурата ще забременеете.
— Ако не стане, ще се върна отново след двайсет и осем дни. Докторе, престанете да ме разтакавате. Или заложете на друг кон и аз ще си тръгна. Без да се сърдим, нито сега, нито по-късно. Само не забравяйте предсказанието. — Тя се надигна. „Е, Юнис, той ще скочи ли?“ („Не съм сигурна, скъпа. Бас държа, че е свикнал да си има работа със своенравни жени. Този е труден за разгадаване.“)
Олсън внезапно се изправи.
— Ще ви трябва топлоизолиращ костюм.
— Хубаво.
— Хем с него ще сте покрита напълно. Тук имам един, за специални пациенти.
След четирийсет минути доктор Олсън каза:
— Постойте още малко така. Трябва да поставя „датска тапа“ — това е специален гумен песар на шийката, който задържа спермения материал на място.
— Защо, докторе? Мислех, че тези неща се използват като контрацептиви.
— Обикновено да. Някои наши клиенти ги предпочитат, тъй като не желаят да забременеят от друг източник, след като сме въвели материала. Но във вашия случай предназначението на тази временна бариера е да подсигури процеса на забременяване. Да даде на малките плувци шанс да стигнат целта и да не позволи течението да ги отнесе — разбирате ли? Да останат на място до някое време утре — или по-късно, няма значение. Знаете ли как да го махнете?
— Ако не мога, ще ви се обадя.
— Стига да пожелаете. В случай че не пропуснете следващия си цикъл, ще опитаме отново след четири седмици. — Доктор Олсън свали подложките за крака и й подаде ръка. Тя се изправи и полата й се спусна на място. Беше едновременно развълнувана и щастлива. „Направихме го, Юнис!“ („Да, шефе. Любими мой.“)
Доктор Олсън вдигна наметалото и я загърна през раменете.
— Докторе — рече тя, — не се безпокойте за коня… и за надбягването.
На устните му трепна измъчена усмивка.
— Въобще не се безпокоях. И мога ли да кажа защо?
— Ако обичате.
— Хъм… ако си спомняте, срещал съм се с Йохан Смит — с господин Йохан Смит… при други обстоятелства.
— Осемнайсет срещи, ако не ме лъже паметта, включително събеседването с доктор Ендрюс, когато той ви посочи за свой наследник.
— Да, госпожице Смит. Никога няма да забравя това събеседване. Това, което исках да кажа, е, че докато все още съществуват някои юридически затруднения относно признаването на вашата личност, що се отнася до мен, този въпрос е решен. Не мисля, че която и да било млада жена би могла да имитира по-добре властната натура на господин Йохан Смит и да постига, каквото си е наумила.
— О, миличкият!
— Моля?
— Доктор Олсън, не е никак лесно да свикна с тази смяна на пола. Казвате, че успяхте без проблем да разпознаете Йохан Смит зад лицето, което притежавам сега. Но, за Бога, трябва да придобия маниери, които да съответстват на външния ми вид. Надявам се след три седмици да ви се обадя с добра новина и тогава ще се уверите колко съм напреднала. Елате на чай. Ще обсъдим работата на Фондацията и разширяването на дейността.
— Госпожице Смит, за мен ще е чест да ви посетя винаги, когато пожелаете. По каквато и да било причина. Или без такава.
(„Ще го целунеш ли сега?“) „Юнис, не можеш ли поне с един човек да не интимничиш?“ („Не знам, никога не съм опитвала. Ах, не се дърпай, той беше същинско агънце.“) „А сега ти бъди агънце и да си тръгваме.“
Джоан позволи на доктора да я загърне с наметалото — така имаше възможност да го допусне по-близо до себе си. Обърна лицето си към него, облиза устни и му се усмихна.
По изражението му личеше, че е готов да рискува. Тя не се дръпна, когато устните им се срещнаха — но и не го прегърна, остана в тази неловка поза, сякаш бе изненадана, преди да се поддаде на порива. („Сестрице! Не му позволявай да ни опъне на масата — нека използваме дивана в неговия кабинет.“) „Нито едното, нито другото, Юнис — успокой се.“
Джоан се откъсна тръпнеща от него.
— Благодаря ви, докторе. Сам се убедихте, че мога да бъда добро момиче, когато се старая. Как да се върна в чакалнята, без да минавам покрай госпожица Пъркинс? — И си сложи воала.
18.
Само след няколко минути Малчо я отведе при колата, настани я на задната седалка и затвори вратата.
— Към „Гимбъл“ ли, госпожице Смит?
— Ако обичаш, Финчли.
Щом се озоваха в търговския център, Джоан помоли Фред да я отведе в „Мадам Помпадур“. Фактът, че разполага с лична охрана, веднага й осигури вниманието на управителя, който, макар да не съответстваше по пол на мадам Помпадур, спокойно можеше да мине за нейна посестрима, ако се съдеше по прическата, маниерите и жестовете. „Юнис, сигурна ли си, че сме на подходящото място?“ („Разбира се, шефе — почакай само да видиш цените.“)