Няма да се уплаша от злото
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Няма да се уплаша от злото». Краткое содержание книги:
— Госпожице Смит, трябва да го науча от официален източник.
— Разбирам. В такъв случай току-що го научи от мен. Официално.
— Да, госпожице.
— Не изглеждаш доволен, О’Нийл. Защо не се подсигуриш? Би могъл например да позвъниш на съдията Маккамбъл.
— Ами да, разбира се.
— Ще го направиш ли, О’Нийл?
— Нещо не ви разбрах, госпожице Смит. Не ми ли казахте, че трябва да го направя?
— Разговорът ни записва ли се?
— Разбира се, госпожице. Винаги записвам заповедите.
— В такъв случай пусни записа отначало и сам ще си отговориш на въпроса. Но преди това — от колко време работиш за мен, О’Нийл?
— Седемнайсет години, госпожице. Последните девет като главен иконом.
— Седемнайсет години, два месеца и няколко дни. Не стига за максимална пенсия, но е дълга, трудна и вярна служба. Можеш да се пенсионираш още днес, О’Нийл, с пълно заплащане и благодарности за службата. А сега, ако обичаш, прослушай отново записа, а аз ще почакам.
— Моите извинения, госпожице Смит, май е време да си проверя слуха. Вие ми казахте, че „бих могъл“ да се обадя на съдията Маккамбъл.
— Точно така. Казах и го потвърждавам — ако желаеш.
— Хъм, госпожице Смит, не виждам накъде води този разговор.
— Помисли и ще се досетиш сам. Е, ще се пенсионираш ли днес? Ако е така, прати ми Ментон, трябва да поговоря с него.
— Госпожице Смит, нямам никакво желание да се пенсионирам.
— Наистина? Останах с впечатлението, че си търсиш друга работа. Може би при господин Соломон? В случай че съм познала, не бих искала да ти заставам на пътя. Пенсия с максимален размер, О’Нийл.
— Госпожице Смит, работата тук ми харесва.
— Радвам се да го чуя. Надявам се, че ще останеш още дълги години. О’Нийл, досега обсъждал ли си с когото и да било кога излизам и кога се прибирам?
— Само по ваше нареждане, госпожице. Което винаги пазя на запис.
— Чудесно. Сега изтрий този запис, а аз ще почакам.
След малко чу гласа му:
— Изтрит е, госпожице Смит.
— Чудесно. Да започнем отначало. О’Нийл, обажда се госпожица Йохан Себастиан Бах Смит. След трийсет минути колата да е готова, с шофьор и две Пушкала.
— Ще бъде готова, госпожице Смит.
— Благодаря. Излизам на пазар. Госпожа О’Нийл дали ще иска да й купя нещо?
— Много мило от ваша страна, госпожице Смит. Но не мисля. Все пак бих могъл да я попитам.
— Ако го направиш, държа да споменеш само, че ще излиза колата. Нека напише списък, а Фред и Малчо ще се погрижат за него.
(„Шефе, направо му изкара акъла. Приятно ли ти беше?“) „Юнис, не е никак лесно да управляваш феодално царство насред излязла от контрол демокрация. Когато Йохан казваше «жаба», всички подскачаха — най-вече охраната. О’Нийл трябва да знае, че Йохан е все още тук и че никой — дори скъпият Джейк — не може да се меси в решенията му. Освен ако не се ожени за нас. Тогава ще бъда сладката женичка и ще му оставя да взема всички решения.“ („Чакам с нетърпение този ден!“) „Може и да настъпи, миличка. Кажи ми, ти слушаше ли Джо?“ („Ами… никога не съм му противоречала открито. Което значи, че съм го слушала. Е, понякога послъгвах или премълчавах.“) „Значи и аз ще правя като теб. Най-добре е да оставиш на мъжа да взема решения… които преди това неусетно си му подшушнала.“
Джоан по-скоро почувства, отколкото чу кикота.
(„Шефе, това прозвуча като рецепта за идеалния брак.“)
„Май започвам да се чувствам като истинска жена. Само че е различно. Какво ще си облечем?“
Джоан се спря на тясна кърпа за гърдите, пола до коляно и прозрачно наметало с качулка, плюс сандали с ниски токчета, всичко това в пастелни тонове. Беше готова само за трийсет минути.
„Как е лицето ни, Юнис?“ („Става за пазаруване. Няма нужда да викаме Уини, нека се наспи.“) „Да, по-добре да не я безпокоим, току-виж поискала да дойде с нас. Да вървим, миличка — предстои ни да счупим двехилядигодишен рекорд без помощта на Светия Дух.“ („Не богохулствай, шефе!“) „Само се шегувах, Юнис. Ти нали си християнка? Или дзенбудистка? Хиндуистка?“
(„Нито едно от изброените, шефе. Просто използвам някои полезни спиритуални дисциплини. Но човек не бива да си прави майтап със светите неща.“) „Дори наум? Да не би да ми казваш, че не мога да мисля? Ако можех, щях да те напляскам.“ („О, можеш да ми говориш каквото пожелаеш, шефе. Само не го казвай на глас.“)
„Няма, обещавам. Престани да ме дъвчеш. А сега да вървим.“ („Да!“)
Тя взе парадния асансьор до подземния гараж. О’Нийл — вече я очакваше — й козирува.
— Колата е готова, госпожице Смит — с двама шофьори и двама души охрана.
— Защо двама шофьори?