Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън(Мемоари на една леко нередовна жена))
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Серия: История на бъдещето #27
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън(Мемоари на една леко нередовна жена))». Краткое содержание книги:
Трудно ми е да говоря за онова, което се случи по-нататък, защото съществуват три гледни точки, а моята е само една от тях. Сигурна съм, че и другите двама се стараят да бъдат също толкова справедливи, колкото и аз — ако не и повече.
Не се и бях опитала да държа съпруга си далече от леглото на снаха си. Малко са поучудих, че Мариан не беше положила никакви усилия да не забременее от Брайън… но само заради това, че не се бе допитала предварително до мене.
Въпреки това не се разсърдих, просто леко се изненадах. Познавам нормалния биологичен рефлекс, според който първото нещо, което прави една току-що овдовяла жена, ако има възможност, е да разтвори крака, ридаейки горчиво, и да използва утробата си, за да запълни липсата на скъпия покойник. Това е механизъм за оцеляване, който не се ограничава само до войните, но се изявява особено силно във военно време, както показват статистическите анализи.
Чувала съм, че има мъже, които следят погребенията във вестниците и ходят там, за да се срещат с пресните вдовици. Това е като да стреляш по риби в аквариум и вероятно заслужава кастриране. Но, от друга страна, въпросните вдовици може и да не са ни благодарни.
Така че се преместихме в Далас и известно време всичко вървеше задоволително. Брайън беше просто мъж с две съпруги — ситуация, далеч не непозната сред Хауардовците — просто трябва да се спуснат щорите, за да не гледат съседите, както правят някои мормони.
Скоро след като Мариан роди, Брайън дойде при мене. Беше си наумил да ми каже нещо, но като че ли му беше трудно да го изрече.
— Виж какво, мили мой, не мога да чета мисли. Каквото и да е, просто изплюй камъчето.
— Мариан иска развод.
— Ъ? Брайни, объркана съм. Ако не е щастлива с нас, просто трябва да се изнесе — не й трябва развод. Всъщност и не виждам как ще го получи. Но ми е много мъчно да го чуя. Мисля, че през доста мъки минахме, за да може да се чувства щастлива. Както и Ричард Брайън и другите й деца. Искаш ли да говоря с нея? Да се опитам да изясня какъв е проблемът?
— Ъх… Да му се не види, не се изразих ясно. Тя иска ти да се разведеш, за да се омъжи тя за мене.
Ченето ми увисна. После се разсмях.
— Мили Боже, Брайни, ама какво я кара да си мисли, че бих го направила, да му се не види? Аз не искам да се развеждам с тебе — по-добър съпруг няма на този свят! Нямам нищо против да те споделям с някого — но, скъпи, изобщо не искам да се отървавам от тебе. Ще й го кажа. Къде е тя? Ще я заведа да си легне и ще й го кажа по възможно най-милия начин — пресегнах се, хванах го за раменете и го целунах.
Задържах го така. Погледнах го в очите.
— Хей, чакай малко. Ти искаш развод. Нали така?
Брайни не каза нищо — просто изглеждаше притеснен.
Въздъхнах.
— Горкичкият Брайни. Ние, фустите, много ти усложняваме живота, нали? Мъкнем се подире ти, сядаме ти в скута, дишаме ти в ухото. Дори и дъщерите ти те съблазняват като… как му беше името на оня? От Стария завет. И дори снахите ти. Престани да се мусиш така, мили — не съм те вързала за себе си.
— Ще го направиш ли? — изглеждаше облекчен.
— Кой, аз ли? Да направя какво?
— Ще се разведеш ли с мене?
— Не. Разбира се, че не.
— Но нали каза…
— Казах ти, че не съм те вързала за себе си. Щом искаш да се разведеш с мене, няма да се противя. Но аз не искам развод. Ако желаеш, можеш да се разведеш с мене по мюсюлмански. Кажи ми „развеждам се с тебе“ три пъти и отивам да си стягам куфарите.
Може би не трябваше да съм такъв инат, но мисля, че не бях длъжна аз да минавам през всичката тази ала-бала: да търся адвокат, да изравям свидетели и да се явявам в съда. Щях да им съдействам… но те трябваше да свършат работата.
Брайън се предаде веднага щом разбра, че говоря сериозно. Мариан се вбеси, престана да се усмихва и избягваше да разговаря с мене. Най-накрая я спрях, когато понечи да напусне всекидневната, щом аз влязох.
— Мариан!
Тя спря.
— Да, мамо?
— Искам да спреш да ми се правиш на кахърна. Искам да се усмихваш, да чувам смеха ти като едно време. Помоли ме да ти прехвърля съпруга си и аз се съгласих. Но и ти трябва да ми съдействаш. Държиш се като глезено дете. Всъщност ти си глезено дете.
— Колко нечестно!
— Момичета, моля ви!
Обърнах се и погледнах към Брайън.
— Аз не съм момиче. Аз съм ти жена от четирийсет и седем години. Докато съм тук, искам да се държат с мене топло и с уважение. Не очаквам благодарност от Мариан — още преди години татко ме е учил никога да не очаквам благодарност, защото такова нещо няма. Но Мариан би могла да се прави на благодарна поне от учтивост. Или да се изнесе. Веднага. Още начаса. Ако вие двамата очаквате от мене да не се съпротивлявам на този развод, бихте могли малко повече да ме зачитате.